Държвата ни щяла да води на море украинци с децата им, за да им лекува психическото здраве от войната. Ще ме прощавате, но човек го удря в психиката спрямо това колко държи на обекта, който му е ценен. Половин Украйна живее в мир, ходят по дискотеки хората, забавляват се – нали ги гледам по тикток. Защо си дошъл в чуждите държави да бягаш от военни действия като половината ти страна е рахат и дори тази половина страна е по-голяма от цялата територия на приемащта страна? Оти на безплатното е най-арно. Защото в западна Украйна няма фандък, ами ще трябва да се запретват ръкави и яко да се бачка. Ама за какво ти е да подпомагаш икономиката на страната ти, която, нали, е многострадална, че най-големия агресор в света я млати.
От друга страна тези украински деца до вчера са живели в мир. Техните родители са си гледали кефа и съвсем скоро ще се приберат в държавата си да си го гледат пак, ревейки на останалия свят да им плаща, за да им оправя бакийте. А защо не се загрижиха тея същите за психическото здраве на децата в източна Украйна, които бяха убити и малтретирани години наред? Защо не отидоха барем едно цвете да турят на гробовете им?
Хубаво, нека помагаме. Но нека да е след като помогнем на нашите си деца. Защото голяма част от нашите деца живеят в условията на война, откакто са се родили. А техните психики? Децата без родители? Защото на едно дете без родител му е една идея по-тежко май от такова без родина. А тези в крайна бедност, за които пускаме пари в банковите сметки, които висят по различни постове, за да си купят хладилник?
Персефона Коре
