Русия има седем военни бази в Северния ледовит океан и претендира за контрол над Арктика. Междувременно САЩ разполага само с две възможности за контрол. Първата е военната база "Елмендорф-Ричардсън“ (Joint Base Elmendorf–Richardson) в Аляска, а втората – авиационната база "Туле“ (Thule Air Base) на датския остров Гренландия. Имайки два "коза в тестето“ срещу седем, способен ли е Вашингтон да повлияе на Москва? На този въпрос се опитва да даде отговор Брендон Вайхерт, в публикувана в портала National Interest. В статията "Русия незабележимо строи нова арктическа военна база — на земята на Америка" анализаторът обръща внимание на действията на РФ в близост до Аляска и обяснява, че това говори за възможностите на Москва и Вашингтон в Арктика и във водите на Северния ледовит океан.
Остров Врангел, отдалечен арктически бисер в Чукотско море, е едно от най-девствените природни убежища в света. Обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 2004 г. и федерално защитен природен резерват от 1975 г., този остров с площ от 2934 квадратни мили е дом на несравнимо биоразнообразие, включително полярни мечки, мускусни бикове и останки от древни мамути. Но под ледената му фасада се крие спорна военна база: съоръжението Ушаковское. Тази руска военна база, оборудвана с модерния радар Сопка-2 и поддържаща инфраструктура, не само нарушава защитения статут на острова, но и заема територия, която исторически принадлежи на САЩ и е била незаконно анексирана от Русия.
Със засилването на милитаризацията на Арктическия регион от Русия, базата Ушаковское, разположена само на 300 мили западно от Аляска, представлява сериозна заплаха за околната среда и геополитиката.
Спорът за остров Врангел
Спорът за суверенитета на остров Врангел датира от 19 век и е свързан с изследвания и имперски амбиции. Открит от руския морски офицер Фердинанд фон Врангел през 1823 г., островът не е имал постоянни заселници, докато не се появяват американски интереси.
През 1881 г. Съединените щати официално претендират за остров Врангел съгласно Закона за островите Гуано, като го обявяват за американска територия поради стратегическото му положение в Арктика и потенциалните му ресурси. Претенциите на Америка към острова са подкрепени от американски експедиции до острова, включително експедицията на Вихялмур Стефансон от 1921 г., която установява временно правителство и издига американското знаме.
Претенциите на Русия към острова се появяват по-късно. През 1916 г. цар Николай II издава имперска прокламация за суверенитет над острова, но Руската революция и последвалата гражданска война отвличат вниманието на Кремъл от този въпрос за почти десетилетие. През 1924 г. обаче съветските сили незаконно завземат острова, изгонвайки американските и британските заселници в нагъл акт на агресия. Оттогава, въпреки спорадичните протести от Вашингтон, Русия запазва острова, постепенно изграждайки съоръжения като Ушаковское, за да засили контрола си.
Юристите твърдят, че претенцията на САЩ остава неактивна, а Държавният департамент на САЩ отказва да я наложи по време на втория мандат на Буш. Въпреки това, претенцията на САЩ е валидна и не се погасява с времето или с мълчаливото съгласие. По-важното е, че стратегическото положение на острова, който се намира само на 300 мили от границата на Аляска, означава, че Вашингтон не бива да се отказва толкова лесно от законните си претенции към остров Врангел.
Защо Русия иска остров Врангел?
Фактът, че Москва продължава да се държи агресивно по отношение на въздушното пространство на Аляска – най-скоро с излитането на бомбардировачи с ядрено оръжие край бреговете на Аляска – означава, че Вашингтон рано или късно трябва да отговори с подобни провокативни действия.
Въпреки че Русия управлява острова като част от Чукотка, липсата на предишни откази от страна на САЩ запазва историческите претенции на Вашингтон. Следователно, контролът на Русия над острова представлява незаконна окупация. Освен стратегическата стойност на острова, регионът, в който се намира остров Врангел, е богат на неизползвани запаси от петрол и природен газ и се намира в средата на важен морски транспортен маршрут. Съединените щати не могат да се откажат от претенциите си само защото руснаците са преместили сили на острова.
Кръстена на името на изследователя Георгий Ушаков, военната база Ушаковское на остров Врангел представлява върха на копието, което е агресивното настъпление на Русия в Арктика. Създадена през 2010 г. като част от инициативата "Арктически щит“, тази руска военна база включва летище, казарми, складове за гориво и комуникационни центрове. В центъра на базата се намира радарът "Сопка-2“, най-модерна система за въздушно наблюдение в S-диапазона, пусната в експлоатация през 2016 г. Този радар разполага с основна фазирана антена за триизмерно проследяване на разстояние до 350 километра, допълнена от вторични радари за идентифициране на самолети.
Настанен в защитен купол, който издържа на температури до 40 градуса под нулата (по Фаренхайт) и ветрове със скорост 89 мили в час, "Сопка-2" наблюдава въздушния трафик и открива нарушители с висока прецизност. Руските сили тестват неговите възможности по време на учения през 2021 г., потвърждавайки ролята му в контрола на въздушното пространство. Поддържащите съоръжения включват логистични центрове за поддържане на до 100 души персонал, което засилва прожекцията на руската сила в източната част на Арктика.
Това развитие контрастира рязко със състоянието на острова преди 2014 г., когато там се е намирала само малка метеорологична станция и са живели само пастири на северни елени. Оттогава сателитни снимки разкриват разширени писти и складове, превръщащи природния резерват в укрепен аванпост.
Разположен в близост до Беринговия проток, радарът "Сопка-2“ предоставя информация в реално време за движенията на САЩ и НАТО, като обхваща ключови подходи към Аляска. Това позволява ранно предупреждение за противоракетна отбрана и потенциално заглушаване на GPS сигнали, което повишава риска от ескалация. Докато Русия възстановява 50 арктически бази, Врангел служи като източен аванпост, подкрепящ подводници и бомбардировачи в условията на конкуренция за ресурси.
Русия унищожава околната среда на остров Врангел
Статутът на остров Врангел като защитен природен резерват усилва възмущението от създаването на военния обект Ушаковское. Като обект на ЮНЕСКО, той опазва биоразнообразието в Арктика, с над 60 вида бозайници и миграционни птици. Военните дейности обаче водят до замърсяване от разливи на гориво, строителни отпадъци и емисии, което заплашва крехките екосистеми. Докладът на ЮНЕСКО от 2018 г. призовава Русия да смекчи въздействието от такива съоръжения, но разширяването продължава с пълна сила.
Изоставените бази от съветската епоха вече замърсяват пейзажа с ръждясали останки, а новите съоръжения влошават нарушаването на местообитанията на застрашените от изчезване полярни мечки и моржове.
Америка може да използва остров Врангел
За САЩ това незаконно руско присъствие на американска територия заплашва националната сигурност, както и загубата на икономически възможности и престиж. То може да улесни хибридната война, включително кибернарушения или нахлувания, в регион, който е от жизненоважно значение за бъдещата търговия по Северния морски път (NSR). Експертите предупреждават за грешки в преценката, които могат да доведат до конфликт, особено с нарастващия интерес на НАТО към Арктика. Двойственият характер на съоръжението – граждански въздушен контрол, прикриващ военно наблюдение – замъглява границите и предизвиква напрежение.
Руската база Ушаковское на остров Врангел е ярък пример за арктически империализъм: защитено светилище, осквернено от незаконна военна база на спорна американска територия. Радарът Сопка-2 и неговата инфраструктура не само нарушават защитата на околната среда, но и представляват пряка заплаха за интересите на САЩ чрез наблюдение и милитаризация. С разтопяването на Арктика САЩ трябва да възродят претенциите си към острова – поне за да ги използват като дипломатически лост в отношенията си с Москва.
trud.bg