То е единственият грях, за който е невъзможно да се покаеш
За моите кръщелници
Христос воскресе, драги кръщелници! Първоначално вашият ненужен кръстник мислеше да напише „защо самоубийството е най-тежкият грях“, но после се запита: но нима богохулството, което е разновидност на богоборството, не е то най-тежкият грях? Ами, не е, скъпи кръщелници, въпреки че богохулството е ужасяващ грях и както знаете, на християнинът е забранено да се гневи, с изключение на случаите, когато стане свидетел на богохулство. Тогава е длъжен да се гневи.
Най-тежкият грях е гордостта, тя е грехът на греховете, майката на всички грехове и от гордостта пряко произтичат богохулството и богоборството. Те двете са гордост по отношение на Бог.
Но така или иначе самоубийството е много тежък грях. Защото то е единственият грях, за който е невъзможно да се покаеш, следователно е невъзможно и да получиш опрощение. Самоубийството е единственият непоправим грях. Затова и самоубийците са ги погребвали извън осветената земя на гробищата. Но днес на самоубийството се гледа по-фриволно, както и на много други неща.
Преди няколко дни френският “Фигаро” излезе със съобщение, че в Националното събрание на Франция е внесен законопроект за асистираната смърт. На практика това е разрешаване на убийствата, защото включва не само умиращи болни, а и неизлечимо болни, на които трябва да се спестят мъките. Тоест вече е разрешено не само да ускориш смъртта, но и да я предизвикаш без време. И са прави да го приравняват с убийство. Какво се получава? Решава мафията, че Жан страда от неизлечим дюстабан и бързо го спасява от нечовешките му мъки, като му бетонират дюстабаните и го хвърлят в Сена.
За всеки случай преди това може да го принудят да се подпише, че е съгласен. Или пък внучката на Пиер се уморява дядо є да живее и тя да не може да се нанесе с гаджето си в апартамента му в сянката на Айфеловата кула, обявява го за неизлечимо болен, който при това се гърчи в мъки, и вика съответните специалисти. Шегувам се, но истината може да се окаже не толкова далеч от шегата. А пък съм сигурен, че в областта на унаследяването законът ще се прилага бурно!
“Законопроектът – пише “Фигарљ” – предлага едно от най-толерантните и ускорени законови решения в света – разширяване на евтаназията до нелечими пациенти, не непременно в края на живота, но тези, които страдат от физическа или психическа болка”. И в същото време се чуди: “Кой изобщо го разбира този законопроект!”.
Но щом малцина го разбират, наистина ли е толкова нужен? И ако е нужен – за каква цел? Постигането на каква цел обслужва? Да спестява на обществото издръжката на ненужни негови членове? Да облекчава измъчените от грижи роднини и да съкращава времето до наследството? Или да съсипва душите на пътниците в последните им мигове тук на Земята?
Грях ли е, скъпи кръщелници, евтаназията? Всички – и православни, и католици, и протестанти – приравняват евтаназията до най-обикновено убийство, следователно я считат за смъртен грях. Само за свидетелите на Йехова не е, което за нас трябва да бъде ясен знак, че очевидно е.
Православната Църква отхвърля евтаназията и я разглежда като убийство и/или самоубийство, тоест като грях. “Православната църква никога не е затваряла очите си пред проблема на предсмъртните мъки на човека – казва проф. д. м. н. йеромонах Анатолий Берестов, – съществува дори специален канон, в който се отправя молитва към Господа, вече не за изцеление на болния, а за това, Той да го упокои с мир”.
Според Ватикана пък “Евтаназията е престъпление срещу живота. Неизлечимо не означава край на грижите”. Писмото на Конгрегацията за доктрината на вярата “Samaritanus bonus”, одобрено от папата, осъжда всички форми на евтаназия и подпомогнатото самоубийство. Нали французите уж са големи католици? Може би Нотр Дам изгоря неслучайно…
И така, мили мои кръщелници, ако обектът на евтаназия знае, че го евтаназират, това самоубийство ли е? Мъчениците, които доброволно приемат смъртта, не се ли самоубиват на практика? Можете да си отговорите и сами. Ако доброволно оставиш да те убият в името на някакъв комфорт или други придобивки за себе си, това си е чисто самоубийство. То е все едно да поръчаш на някого да те убие, а знаете каква отговорност носят дори и пред човешките закони подбудителите и поръчителите.
Що се отнася до мъченичеството, то как човекът да се отнася към него Христос е показал в Гетсиманската градина на Велики четвъртък – денят, в който Църквата в наши времена отслужва Велик маслосвет (елеосвещение). Учениците заспиват след Тайната вечеря, а Христос се отдалечава да се помоли с човешката си природа, защото с божествената няма смисъл. И казва: “Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти” (Мат. 26:39). Мъченикът не иска да умре, но приема смъртта, колкото и ужасна да е тя, за по-предпочитана от предателството спрямо Бог. Затова мъченичеството категорично не е самоубийство, кръщелници.
Доколко, духовни чедца мои, асистираната смърт, евтаназията, е убийство, доколко е самоубийство и доколко е и двете заедно? Водени от (забележете!) хуманни подбуди, привържениците на асистираното самоубийство вярват (или искат ние да повярваме), че вършат добро, като спестяват ненужни страдания. Техните опоненти, които обаче също остават в територията на атеизма, казват, че неизлечимо болните не бива да се евтаназират, защото представете си, че утре учените открият лек за болестта им! Истинските причини за отхвърлянето на евтаназията са други.
Асистираната смърт си е чисто убийство за онзи, който го извършва, и чисто самоубийство за онзи, върху когото се извършва.
Този, който го извършва, дори от състрадание, не знае колко време има още болният да живее. Не знае дали се е покаял за греховете си и дали няма да се покае в последната минута, когато всяко искрено покаяние ще бъде прието и греховете заличени. Следователно какво по-нехуманно от това, да лишиш един човек от възможност за спасение! Извършващият евтаназия няма никакво право да определя съдбата на човека във вечността. И все пак го прави безгрижно. Прави го, защото официалната доктрина на нашата постхристиянска цивилизация разглежда смъртта като абсолютен край, след който няма нищо.
И още. Не знаем колко са дните на човека, но знаем, че страданията му са откуп и средство за очистване от грехове. Евтина цена за неговите беззакония. И само не ми казвайте, кръщелници мои, че вие нямате грехове и беззакония, защото ще ви опаля вратовете. Предсмъртните страдания със сигурност са последната вноска от дълга на грешния човек, за да може да пристъпи той оттатък на чисто и достойно да застане на “Страшнем судищи Хрисове”. Как може да е хуманно да прекъснеш трансакция по последната вноска на грешника и да оставиш дълга му непогасен?
Ама ще кажете: “след смъртта я камилата, я камиларя; дай да не се мъчим сега, пък за после ще му мислим – колко пък страшно може да бъде!”. Няма как чрез познание и логика да разберем какво има отвъд смъртта. Можем да го направим само чрез вяра. Вярата е също толкова мощен познавателен инструмент, колкото и научния метод – наблюдения, измервания, предположения, експерименти и верификация. Когато не успееш с едната ръка, правиш го с другата. Да беседваш с някого, който приема само разума, но отхвърля вярата, или пък обратно, това е все едно да разговаряш за математика с някого, който признава четните числа, но не и нечетните.
Но имаме ли ние с вас, мили кръщелници, достатъчно вяра? Единици на милиони имат и не се бойте, ако не сте сред тях. Затова и онзи баща през сълзи казваше: “вярвам, Господи! помогни на неверието ми” (Марк, 9:24). И Иисус заповяда на духа “неми и глухи” да излезе из болното момче. Така че не унивайте от маловерие. Маловерието е грах, но и унинието е грях. Когато вярата ни не е достатъчно силна, тогава е разумно да се придържаме към популярната максима на Блез Паскал: “Ако няма Бог, но аз вярвам в Него, не губя нищо. Но, ако има Бог, а аз не вярвам в Него, губя всичко!”
Затова онзи, който извърши евтаназия или асистирано самоубийство, всъщност извършва най-обикновено убийство и като за най-обикновено убийство носи отговорност. Може ли да бъде простено убийство или самоубийство? Това не е наша работа да знаем – само Бог има последната дума. Но това, което ни е дадено да знаем, е че убийството и самоубийството са грехове, независимо в каква захаросана обвивка могат да ни се покажат. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Автор: Иван Стамболов-Сула
trud.bg