Защо страшно мразя невежеството? И "страшно" не е само някакво определение или прилагателно за красота на речта или написаното. Страшно е СТРАШНО, МНОГО, НЕИЗМЕРИМО….
Това ми дойде на ум сега преди малко. Защо? Защото видях напомняне за едно наше детенце с увреждане, което почина 2020 г. Майчицата му напомня за него в социалните мрежи. Преди няколко дни беше за друго, преди два месеца се бяхме сетили за една майчица, която скочи от високия блок заедно с детенцето си с увреждане или за всичките онези които напуснаха страната, за да търсят нормални и поносими условия за своите деца с увреждания. Тях СИСТЕМАТА ГИ УБИ и изгони, а Вие ги наричате емигранти.
Опитайте се да ставате сутрин с въпроса "А след мен? Какво?". Никой от нас не е вечен. Кой ще се грижи за нашето дете/човек с увреждане, когато мен вече няма да ме има? Мислите ли, че има нещо по-страшно от този въпрос? По-голям ад, от това да живееш с него има ли?! Парите тогава нямат значение. Най-много някой да му ги вземе и човекът с увреждане да умре до кофите за боклук като един от нашите параолимпийци. Без дом, без близки, без надежда и живот. Или в някой хоспис, като този от Ягода.
И после да не сте посмели да ме питате защо мога да намразя диво някой, който ми е отговорил "Ние като дойдем на власт ще направим така, че България да заприлича на Швейцария и всичко ще се оправи от само себе си"! И НЕ! Не става въпрос за човек с увреждане. И НЕ! Не е завършил специално училище за ученици с дефицити в менталното развитие. УЖ си е нормален и за това ти се иска откровено да му бухнеш една.
Валентина Милова
