Аз съм плебей, от работническата класа. Драскач в обедната почивка, драскам по мрежите и в метрото. Може и да не съм от най-умните, но съм наясно с реалностите.
Нямам нищо против да ни управляват големите акули, още повече от Запад. Европейска култура, християнски свят ( поне беше), стремеж към високи стандарти – все неща, които ни обединяват.
Малките винаги попадат в сферата на влияние на големите. В орбитата на някой мастодонт. И наистина, след фиаското на СССР се надявахме, че попаднахме в по-добър свят. В нетоталитарен свят, където системата приема критиката към нея и те печели именно заради това. Признава грешките и неперфектността и се опитва да се поучи от тях. Перфектността е именно в признаването, че нищо не е перфектно, а критиката доближава до постигането й.
Перфектни системи не е имало, няма как да има и никога няма да има. Тези, които твърдят, че са перфектни са тоталитарни винаги.
Малкият човек не иска много от големите. Стабилност. Сигурност. И компетентни, нормални, подчертавам, нормални ментално и психически управници. Що годе нормален елит. А не параноични психопати, лицемери и изродени хамелеони.
Толкова ли е трудно да се намери интелигентен елит ? Защо големите империи се чувстват некомфортно с такива, а винаги наказват местните, като им качват най-големите, нещастни мазни подлизурковци, със сервилен манталитет? Издигат една мазна, противна слузеста покривка, която изплува на повърхността и засенчва всичко красиво, в малкото китно, зелено езерце, наречено България.
Този планктон генетично е устроен да слугува, да се самонагажда, независимо каква система го изхранва. Еничари, комунисти, либерали, атлантици – те генетично са свързани, генът им се предава от поколение на поколение, виждате го, въпреки оправданията им. Всичките изпитват садистично удоволствие да издевателстват над сънародниците си. Да доносничат и да ги обвиняват в доносничество, да крадат и живуркат като противни пиявици, които живеят охолно като смучат от системата, без да хвърлят никакви усилия.
Заради цялата тази фасада от дебела мазна, слузеста, аморфна маса слугинаж, не се забелязва истинската красота на това езеро, с толкова много истински творци, писатели, художници, честни работници, домакини, които ще те нагостят само за да поприказват. С благородни намерения.
Защо големите толкова харесват оная сервилна маса от мазни лицемерни поклонници, убивайки уважението на всеки обикновен българин?
Вместо това правят сито, през което допускот не достойни хора с тежест и морал, с истинска лоялност, не партньори, а психично нестабилни глупаци. Бездарници ги превръщат в големи мислители, писатели, творци, журналисти. Логично това са морално, ментално деградирали натегачи, озлобени от собствената им несигурност и бездарие.
Еволюционно сито, през което оцеляват само най-големите боклуци. Хората, които не заслужават да живеят, убиват или притискат онези, които заслужават.
Няма ли да се сетят, че обикновеният българин няма да бъде спечелен с тия мазни натегачи, с палячовци, които по цял ден повтарят клишета и лозунги. Обидно е. Жалко е. Стигнахме дъното с тях. Ако големите поставят летвата толкова ниско, на два сантиметра от пода, горе-долу колкото половите членове на извратените им безмозъчни наместници, то това само ще отврати местните. Ще се получи обратен ефект.
Вместо да ни се слагат малоумни слуги и лизачи, не е ли по-добре да ни спечелят с нормални хора?
Ако някои иска да си взриви задника в името на литиеви или силициевите интереси на чужди корпорации в чужди страни, да ходи и да си го взриви. Ама не да крещи и да изисква, сякаш това е за общо благо Винаги изискват от другите, нали?
Може би трябва да се съберем да помолим да ни управляват директно. Без малоумните гъзолизци, защо харчат пари за една безработна, мързелива каста от псевдоинфлуенсъри.
За бога, спрете да ни налагате психично болни за елит.
Ето затова ненавиждам мазните паветници. И психопати като Х.Г.
Daher Farid Daher Lammoth
