На техния байрак му викат „вентилатора“
Макар че е Северна, в Македония времето е горещо, трябва да се разхлаждат
Голям майтап падна миналата година. При посещението на Силяновска не показаха знамето на нейната татковина Северна Македония. Комшиите остро протестираха. Но как да го развеят, когато в нашето президентство има климатик. На техния байрак му викат „вентилатора“, който е отживелица в охлаждането.
Ето историята на българското и македонското знаме.
Конска опашка издигат нашите древни предци. След християнизацията тя е заменена със златотъкан пряпорец. Първият трибагреник се появява през Възраждането. Хоризонтална подредба на зелено, бяло и червено. Под него се строяват двете Български легии през 1862 и 1867 г.
За автор се приема Георги Раковски. Най-вероятно внушението е на приятеля Димитър Ценович. Дъщеря му Любиша ушива две такива знамена за БРЦК. Със същото знаме се сражават нашите доброволци в Сръбско-турската война от 1876 г.
Следващата година Добродетелна дружина поръчва знамена за всяка дружина на Българското опълчение. Цветовете са бяло, зелено и червено, подредени като днешните. Те не участват в Руско-турската освободителна война, защото командването предпочита Самарското.
Раковски с българския трибагреник в Балкана
Това знаме е най-известното в националната ни история. Извезано от монахини в Самарския манастир, носи панславянските краски червено, бяло и синьо. От едната страна е Богородица, от другата Кирил и Методий. На 6 май 1877 г. делегация връчва знамето на опълчението. Приковават го за дръжката със златни гвоздеи, последният от ръката на стария войвода дядо Цеко Петков. Той сваля калпак, вдига поглед към небето и изрича:
„Да помогне Бог това свето знаме да премине от край до край нещастната българска земя; нашите майки, жени и деца да изтрият с това знаме скърбящите си очи; всичко нечисто, поганско, зло да бяга от страх пред него, а след него да настане траен мир и благоденствие!“
Забравен, но също реликва, е така нареченият Браилски трибагреник. Дело на родолюбката Стиляна Параскевова – квадрат с лъв и надпис „България“. Предадено е на великия княз Николай Николаевич пак за българското опълчение. Това знаме също не участва във войната. Развяно е чак на 30 август 1878 г. на военен парад в Пловдив по случай рождения ден на руския император.
Следната година Браилският трибагреник влиза в Учредителното събрание, което гласува Търновската конституция. Депутатите го съзерцават и се вдъхновяват. В член 23 на основния закон записват, че „българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цветове, поставени хоризонтално.“
През 1947 г. е добавен гербът, който остава до 27 ноември 1990 г. Сегашната конституция узаконява: „Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно от горе надолу.“ Към него в Северна Македония проявяват завишен интерес. Тамошните лумпени го горят на публични клади. Два пъти вече!
Защо?
От органична злоба, за която цяр няма открит. Окрадоха цялата ни история, но националният флаг няма как да плячкосат. Те си ушиха байрак едва в Титова Югославия. Червен правоъгълник с червена петолъчка в средата, обкантена в златно. Символ на комунизма, който изповядват до днес.
Македонстващи лумпени горят нашето знаме, януари 2021 г.
По едно време преместиха петолъчката в горния ляв ъгъл. Така я караха докато Югославия започна да се разпада. През 1991 г. комшиите се обявиха за независима република. Ами сега, какво да го правят „звездочелото“ знаме?
Решиха проблема, като смениха комунистическата петолъчка със Звездата от Вергина. Този античен знак е открит при археологически разкопки край село Вергина, Северна Гърция. Намира го проф. Манолис Андроникос през 1977 г. в царска гробница от древна Македония. Изобразен е върху златен ларнакс, тоест кутия.
Символът има шестнадесет лъча. Професорът го тълкува като „преливаща звезда“ или „преливащо слънце“. Предполага, че е от времето на Филип ІІ Македонски, бащата на Александър Велики.
„Таман!“, възкликнаха скопските специалисти по хералдика. „Ние сме потомците на Филип и Алеккандър!“, аргументираха се те. „Далеч преди българите да развяват конска опашка по нашите земи е светела Звездата от Вергина!“ Лепнаха я на байрака и избухна скандал.
През 1993 г. гръцкият парламент прие декларация, с която обяви Звездата за официален национален символ. През 1995 г. пусна искане до Световната организация за интелектуална собственост за притежание на изключителни права върху нея. Свалиха македонското знаме в редица международни организации като Обединените нации например.
Останали без байрак, комшиите се чудеха що да сторят. Логично пак се обърнаха към кражбата, върху която лежи цялата им лъжовна идентичност. Не само ние и гърците сме потърпевши, планетата е жертва на тяхната клептомания. Твърдят, че Тутанкамон е погребан в центъра на Скопие. Исус Христос бил родом от село Витлемово край Охрид. Михаил Горбачов и дори Майкъл Джексън са потомствени македонци.
Поредното фалшиво знаме беше възложено на архитект Мирослав Гърчев. Той е автор на кичозния център на Скопие. Гърчев изпадна в творчески гърчове. Денем му се мяркаха шарени байраци, нощем хоругви смущаваха съня му. След денонощен труд изработи дванадесет проекта със слънчев мотив. Те са разделени на четири стилистични групи в зависимост от артистичната интерпретация.
Първата група е само слънчев диск, откопиран от знамената на Япония, Южна Корея и Бангладеш. Втората е небесно светило с триъгълни лъчи, изплагиатствано от Тайван и Казахстан. В третата лъчите са вълнообразни като при Аржентина и Уругвай.
Гърдев обаче удари десетката с лъчистото знаме на Тибет. Пипна го тук-там и комисията от изкуствоведи му изръкопляска. Истински вентилатор с осем витла. Макар че е Северна, в Македония времето е горещо, трябва да се разхлаждат.
Автор: Росен Тахов
trud.bg
