Един приятел преди да умре това лято ми каза:
– Само се моля да си отида мъжката – без хленчене и подсмърчане. Имах добър живот. Вярно бях малко като слон в стъкларски магазин и повече бърках, но съм вършел и добрини… Ти поне знаеш!
– Така е! А и нали сме от последните динозаври – отиваме си с гръм и трясък…
– Поне останах човек! Не като някои – дойде време за умиране, а то няма какво да умре в тях, щото са отдавна мъртви… Ама бяхме добри динозаври, а? Младоците все нещо трябва да са научили…
– Че днес от динозаврите няма никаква полза ли?
– … разсмиваш ме, а ме боли като се смея… Дано да са разбрали, че трябва да бъдат себе си, и да бъдат мъже, не някакви дрисльовци. Наглеждай момчетата ми, че са още малки. Обещаваш?
– Ще го направя, не се безпокой!
Красимир Симеонов