Силен мирис на оборски тор и пот се разнесе от парламента. Признавам, че никога не съм била фенка на Наталия Киселова – цял преподавател по конституционно право. Докато се правеше на принципна опозиция и защитаваше Конституцията, говореше срещу управляващите и защитаваше правото на гражданите, след избора си на поста "Председател на Народното събрание", направо подивя в напъни да се докаже колко удачен и най-вече удобен избор е била.
Киселова стана флагмана на службогонците, нагаждачите и безпринципните кириакстефчовци. Докопала благата службица, забрави за правото и за народа си.
На какво ли Киселова учи студентите си? Че народът не трябва да бъде питан. Че международните договори са свещени и никакви народни интереси не могат да имат превес над тях? Че трябва да се спазват предателски договори и съглашения?
Познавам много класни юристи, като част от тях съм имала честта да ми преподават. От тях съм научила как трябва да се разсъждава – не като дребнотемие, не като удобство за деня, а принципно, при отчитане на интересите на народа и държавата и естественото право.
Киселова се вторачва като текезесарка в това, което е внятно за главата й – запетайката на закона. Но духът на закона, принципът на правото, остава плътно затворена книга за нея.
Киселова, срам сте за правото, за парламента и за България!
И все повече се разнася воня на аграрно……
Елена Гунчева-Гривова