Стана модно в последно време да се водят курсове по творческо писане. (Това само по себе си е оксиморон, защото писането по своята същност е творчество, другото е преписване… Паисий Хилендарски е написал, разбирай СЪТВОРИЛ "История Славянобългарския, а Софроний Врачански е само неин преписвач…) Написването на едно литературно произведение трае понякога години – "Фауст" например. Но сега под път и над път валят обяви, че някъде, срещу някакви си четири-петстотин лева някой си ще те научи за три дена как да напишеш "Под игото", "Гераците", Хаджи Димитър" и други произведение създадени по метода на "бързото писане"…
Имах един учител по биология, който ни караше да научим наизуст всички ери – сто и няколко на брой. Някои ги научаваха. Това за един срок. Чудя се как за три дена ще се научат стихотворните стъпки ямб, хорей, дактил, амфибрахий, Александрийски стих… Как за три дена ще научиш ажамбани, мъжки, женски и дактилни рими… И като как срещу четири-петстотин лева ще прочетеш всичко, което трябва да прочетеш.
Някога водих кръжок. За две години и половина излязоха автори като Азиз Таш, Крум Филипов, Мария Николова, Милена Минева, Емил Хаджидиев, Красимир Панайотов. Две години и половина общуване, четене, анализи, теория на литературата, срещи с писатели, които сами по себе си бяха епохи в литературата. За две години и половина тези деца получиха над двадесет и четири Национални литературни награди. Станаха автори на книги, преводачи, професори…
За две години и половина трябваше да запаля тези клади, на които те продължават да горят. Две години и половина подпъхване на съчки в кладите. После техните самотни търсения, експерименти, срещи с митове… Сриване на митове… Ядене на боб в квартирата ми. Запои, любови, разочарования. Учеха се и на морал – защото литературата е и морал, и стоицизъм и много, много прочетени книги. Те разбраха, че на един интелектуалец му стига до прочете не повече от пет книги в живота си, но за да ги намери трябва да прехвърли поне пет хиляди. Вероятно новите литературни месии ще им изберат направо тези пет книги, които те за тридневен курс не могат дори да прочетат, камо ли да ги превърнат в техните книги.
Най-хубавото качество на младостта е наивността. Зная, че десетки наивници, заслепени от медийната шумотевица около Г. Господинов, Теодора Димова, Камелия Кондова и други ще дадат изкараните за бърза слава пари с надеждата, че ще се върнат по родните си места готови поети и писатели. Ще има ахкане и охкане около новите титани.
После ще дадат още пари, за да издадат по една книжка, която дори и първите им братовчеди няма да прочетат. И ако тези кандидати за слава разчитат на дадените четиристотин лева, за да се научат как се пише, някъде един техен връстник пише в самота своята литературна епопея… Стъпка по стъпка – ударена, неударена, две ударени – една неударена… И се учи не само как се пише, но и как НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПИШЕ… Това, което нито Георги Господинов може да му обясни, нито Теодора Димова… Спомням си връзката между Мопасан и Флобер. Дванадесет години Мопасан всеки ден носи свой разказ на Флобер, Флобер чете и хвърля в камината… Дванадесет години. Дванадесет години Флобер чете и хвърля разказа на Мопасан в камината. Докато един ден Мопасан не му занася "Лоената топка"… Мопасан очаква и "Лоената топка" да отиде в камината. Но Флобер му го връща с думите: "Можеш да печаташ"… Дванадесет години… Така се водят курсове по творческо писане… А сега от кандидат Флоберовците другите ще се научат как някога могат да водят курсове по творческо писане без въобще да са се научили да пишат. Защото те ще се научат да бъдат преписвачи като Софроний, докато някъде техният Паисий се топли на свещ…
Христо СТОЯНОВ
