Най-мощното „помагало“ на молитвата е иконата. Когато се молиш и гледаш иконата в очите, започваш да виждаш отвъд нея
Питали ли сте се защо на толкова осквернени икони осквернителите са изчовъркали очите?
Великолепни, макар и малобройни, кръщелници мои! Ето, вашият непотребен кръстник днес ще ви прочете дълга и скучна лекция за иконите. Защо се налага да ви го причиня ли? Ами защото през последните дни интелектуалният и духовен „елит“ на нацията по този въпрос се раздвои като змийски език, който безнадеждно опипва въздуха, за да намери опорна точка.
Когато Сливенският митрополит Арсений предупреди миряните да не приемат нестинарите като православни, защото те очевидно не са, а на клира нареди: „Забраняваме нестинарските игри да почват от православен храм и да се предоставят свети икони за тези кощунствени ритуали“, секуларната интелигенция скочи и каза: „Ама как така! Това е вековна традиция! Как така гадната църква ще забранява на милите нестинари да вършат ритуалите си от нейно име! Как ще ги лишава от иконите! А те, горките, сега с какво ще танцуват в ресторантите по морето?“. Изкараха, че едва ли не иконите са национално богатство, пъстра фолклорна традиция и Църквата няма никакво право да пречи на употребата им за развлекателни цели. Тоест, проявиха нещо като своеобразно иконопочитание.
Не мога да ни ви кажа, скъпи кръщелници, колкото и болно да ми е, че това е същата интелигенция, която на 24 май (свв. Кирил и Методий по стар стил) се скандализира от това, че Патриархът държи реч, и възмутено попита какво общо по принцип има Църквата с този празник. И не го направиха редовите безименни хулители в социалните мрежи, а именити журналисти и нàучни работници. Няма да се учудя, ако след няколко месеца същите попитат какво общо има Църквата с Коледа и защо помрачава с киселата си намеса този хубав празник на черни петъци и безпаметно преяждане.
Това за либералното иконопочитание. Сега за либералното иконоборство. Разчу се по белия свят, че МВР готви гениална информационно-сенсибилизационна (това ще рече изостряне на обществената чувствителност и ангажирането ѝ с даден важен проблем) кампания като част от великата отечествена война срещу „войната по пътищата“. Тази кампания включвала елементи без логична връзка помежду си като плажни топки, кръгли иконички с магнитче за автомобил, химикалки и още тям подобни джунджурии. Тези елементи вероятно се предвижда да бъдат украсени с някакви графични елементи – лога и призиви, – които рязко ще снижат броя на катастрофите и прегазените пешеходци. И като се разчу тая работа, секуларната интелигенция отново скочи, само че този път против, а не в защита на иконите. Против плажните топки и химикалките не скочи. И аз си мисля, че ако нямаше намесени икони, никой нямаше да обърне внимание на поредния банален корупционен скандал.
И с такава тежест започна да говори секуларната интелигенция за кръглите петсантиметрови иконки с магнитче, че човек в първия момент можеше да остане с впечатление, че става дума за грамадни иконища и едва ли не за стенописи като онези в Сикстинската капела, само че преносими.
Карикатуристи, които някой е излъгал, че могат да рисуват и че имат чувство за хумор, се запретнаха да дават графично изражение на този антииконичен порив. Над прогресивното общество отново надвисна сянката на мракобесната църква, която се напъва да вкара вероучението в училище. А от най-мрачните кътчета на тази сянка занаднича русофилското лице на Патриарха.
Вижте сега, скъпи кръщелници. Точно за иконите човек не бива да се изказва неподготвен, както ненаситно прави секуларната интелигенция (иначе трогателно невежа по много теми), не защото въпросът с иконите е нещо сложно, а защото е нещо много старо, не е в оперативния дневен ред на обществото и човек трябва малко да почете оттук-оттам. Иначе ще се учудва всеки път, когато чуе, да речем, че богомилите са еретици.
Една от най-страшните ереси, наред с арианството в късната античност и икуменизма днес, е иконоборството (от 726 до 842 г.). Подема го византийската държава не без известни основания, защото неукият народ много често изпадал в идолопоклонство, обожествявайки самите икони и почитайки тях, а не онова, което изобразяват. Шиели дрехи на иконите, правели ги кръстници на децата си и остъргвали по малко боя от тях, за да я прибавят към причастието. Точно както и арианите се притеснявали, че простият народ не е в състояние да осмисли тринитарния догмат и по този случай ще изпадне в многобожие. Но това, разбира се, не прави арианите по-малко еретици, нито пък оправдава иконоборците.
Но по същността си борбата против иконите е много по-дълбока, тя е сатанинско дело, на практика нарушава самата религия, самата връзка с Бог, защото иконите, мили кръщелници, освен всичко останало, са важен атрибут при молитвата (класификация на православните икони по различни признаци).
Разгромът на иконоборството и възстановяването на иконопочитанието, за което са се борили ерудити от калибъра на Йоан Дамаскин, отнема повече от век и днес не случайно се чества в първата неделя на Великия пост, наречена „Тържество на православието“. Тоест без икони и без съответната почит към тях няма православие. Св. Йоан Дамаскин – един от най-големите защитници на иконопочитанието – казва: „Почитта, която се отдава на иконата, се възнася към първообраза. Който се покланя на иконата, се покланя на изобразения върху нея.“ („Точно изложение на православната вяра“, кн. IV, гл. 16).
За да имате правилно отношение към иконите, кръщелници мои, трябва да имате правилно отношение към молитвата (и аз вярвам, че имате, иначе се пише на мен). Молитвата не е врънкане за едно или друго, дори това да са животът и здравето ни – Бог вижда и знае от какво се нуждаем. Разбира се, може да Го молите и за най-дребните неща, но не за да узнае какво ви трябва (повтарям, че Той вече знае), а за да се докоснете до него с любов и смирение. Ако между този и онзи свят има някаква проста граница, някаква линия, която ги разделя, когато се молим, ние прекрачваме с единия крак тази линия, вече не сме само в този свят, макар да сме от него. Молитвата е задушевен разговор, нежно и боязливо общение между творението и неговия Творец.
Както при всяко упражнение, било физическо или духовно, има някакви помощни елементи, така и при молитвата. Такива са броеницата, кандилото, горящата свещ, осветените вода или елей, молитвеникът. Някой беше казал, че когато се молим, ние се намираме в стая, а молитвата ни е птица, която се блъска в тавана и не може да отлети към небето. Изброените вещи помагат на птицата да преодолее преградата и да се възнесе нагоре, натам, накъдето е отправена. Най-мощното „помагало“ на молитвата е иконата. Когато се молиш и гледаш иконата в очите, започваш да виждаш отвъд нея. Питали ли сте се защо на толкова осквернени икони осквернителите са изчовъркали очите? За да ни се попречи да надникнем отвъд чертата, да надникнем в действителността, към която иконата, както и целият православен храм, е своеобразен портал. Ето защо иконата е един от най-свещените предмети в християнството.
В този ред на мисли, мои кръщелници клети, няма да се учудите, че ако някой реши да десакрализира (каква дума само!) християнството, да го лиши от святост, то ще посегне първо на иконите – със слово или действие. После на храмовете, на владиците, на свещениците, на вярващите и т.н. Но както вие, като мои верни кръщелници, знаете, светостта не се отнема току-така, защото тя е качество на Бог и преди всичко на Бог, наред с неговата безначалност, безкрайност, дълготърпеливост, многомилостивост и т.н. Бог е свят и свят е Бог. Освещаването се получава единствено от светостта на Бог и по този случай няма как да бъде отнето.
А пък ако има шофьори, които искат да си сложат иконки в колите – няма по-хубаво от това. Но те ще си ги сложат от любов, по собствено желание, ще си ги купят, а няма да са им подхвърлени наред с боклуци като плажни топки, козирки, химикалки и ключодържатели, които обикновено отлитат в боклука до час. Не вкарвайте популизма и в рекламата. Предостатъчно е в политиката и медиите.
А що се отнася до секуларния национален „елит“, то по въпросите на вярата, църквата и религията, на тяхното отношение към структурата и идеите на обществото, на тяхното потенциално влияние върху светската политическа власт, нека този „елит“ вдигне за миг глава от съветските атеистични плакати от 20-те години на ХХ в., в които страстно се е втренчил. Освен това, мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Автор: Иван Стамболов-Сула
trud.bg