Прочетох на няколко места, че семейство с три деца се е оплакало от княгиня Калина.
Според публикациите младото семейство се разхождало в парка на Царска Бистрица в Боровец, когато княгиня Калина се явила в доста неадекватно състояние, крещяла им да се махат, показвала им княгински среден пръст и насъсквала кучета срещу тях.
Повтарям – не знам дали е вярно, но ми писна от изцепките на тая така наречена княгиня.
Ако „княгиня“ Калина ни е княгинята, язък за всички ни и язък за Райна Княгиня.
Докога властта ще прикрива зулумите на така нареченото царско семейство?
Страшен гаф е, че се върнаха царските имоти.
Страшно унижение за българската държава е това, че потомци на Кобургготската династия, довела България до две национални катастрофи, са се разпищолили, пият на поразия и вероятно се друсат, ами и ще насъскват кучета срещу нас.
Замотаха работата с пияната така наречена княгиня преди време, когато блъскаше с колата си и не знаеше какво прави, ами сега и ще насъсква кучета – срещу три деца и техните родители.
Прадядо ѝ беше натирен от България, а дядо ѝ стана съюзник на Хитлер и обяви война на САЩ и на Англия.
Няма българско семейство,в което да няма убит заради мегаломанските и неадекватни решения на техния Сакскобургготски род.
Всяка уважаваща себе си държава, която има достойнство и памет, не само не би им върнала никакви имоти, а не би ги допуснала да стъпят на българска земя.
И сега ще бъда докрай откровен – не е за вярване (от днешна гледна точка), но аз самият гласувах за партията на Симеон Сакскобургготски, когато дойдоха на власт.
Аз, чийто дядо е бил партизански командир, имал е задочни смъртни присъди в името на Царя – на Борис Трети, и който беше убит във Втората световна война, вместо да отида и да освиркам завръщащият се така наречен монарх, взех, та гласувах за него. До гушата ми беше дошло от ледения нарцисизъм на Говорещия с теменужки Иван Костов и от седесарската ненаситна алчност. И от седесарските метаморфози и простотии.
Като си помисля само какви шушляци се качиха в царския „файтон“ тогава, как целият Юридически факултет на Софийския университет се изсипа в Министерския съвет, как взеха да чупят юридически снаги и да наричат Симеон Ваше Величество, да командорят от негово име, като си представя и как всякакви породи гнили ябълки станаха царски депутати, и ме е срам от мене си.
Имаше един особен чешит – мой бивш колега от социалистическите славни години. По същия начин, по който удряше токове за отдаване на чест, като влизаше в кабинетите ни, така удари чело пред мадридската особа и после излетя в небето на Властта. В политиката е така – като удряш токове, е добре, но като удариш чело – цена нямаш.
Срам ме е и се извинявам за това, че съм бил глупав, наивен и че не съм повярвал на момчето от приказката, което оповестява, че царят е гол, а съм повярвал на Симеон, че не иска нищо от България.
Представяте ли си, ако някоя обикновена жена, некнягиня, направи тия зулуми, които прави Калина?
България няма цар, няма престолонаследници, князе и княгини – това са измишльотини, фантасмагории и слагачество.
За нищо ги нямаме титлите тука. Академици, професори, доктори, графове, лордове, царе, князе и княгини, почетни председатели, фолк легенди, идоли – за нищо ги нямаме титлите и ги събираме с двете си ръце, суриваме ги в един чувал и на чувала пишем: „Да живее България“.
Братът на баба ми беше обущар. И страхотен пияница, бохем, любовчия и певец. Викаха му Княза. Всички го знаеха като Кольо Княза. Той умря сравнително млад и не остави преки наследници. Значи аз съм му наследник и съм княз. Обаче като малък ми викаха Инката и като нищо ще се окаже, че съм император на инките в Европа. В село ме наричаха и Соколчето, значи имам връзка с небесните птици. Соколите и орлите са братовчеди, оттам – римската ми титла патриций е в кърпа вързана.
Играем си на титли и на сляпа баба.
И спрете да посещавате парковете и дворците на „величествата“ реститути, спрете да ги „безпокойте“ в царските и княжеските им медитации.
Не им обръщайте внимание, не говорете за тях, забравете ги.
Те пет пари не дават за нас – мразят ни и ни презират.
Средният пръст на „княгина“ Калина и насъсканите ѝ кучета казват всичко.
Николай Милчев