Вече втори месец през Варна ежеседмично преминават военни колони със западна бойна техника на път за Румъния. Войната ни приближава.
Но политиците ще ни убеждават до последно, че всичко е наред, че няма заплаха за родината ни, за семействата ни. Това е техният начин – всеки политик е скверен лъжец и продажник, а тези във властта са потвърдени такива. Те вече са взели парите, близките им са уредени на хубави, далечни места. За тях България е само сергия с преоценени стоки, от която не е останало почти нищо за грабене. И сега вече могат да я вдигнат във въздуха.
Особено ярко в цялата схема изпъква вината на "субсидираната" ни интелигенция и на смешната ни армия – единствените "институции", които имаха възможността да възстановят справедливостта. Първите чрез словото, вторите с оръжие.
Започне ли се, не очаквайте закрила и пощада от никого – нито от врага, нито от приятеля.
Когато страшното дойде, първо ще бъдете изоставени от държавата и от властта, и ще трябва да разчитате само на своите сили и молитви.
Повярвайте – ще се изненадате колко сме слаби и смъртни, когато не сме единни. Защото смъртта не боли, но обстоятелствата около нея могат да бъдат много болезнени.
Именно тогава, пред труповете на първите убити деца, ще се запитате:
"Защо не вдигнах глас срещу това мракобесие – та всичко беше толкова прозрачно! – "ТЕ" ни изтъргуваха като животни за кланица?!? Защо не се възпротивих, защо не крещях с цяло гърло, защо не се съпротивлявах, не ритах, не хапех, а се бях свил в дребничкия си егоизтичен свят – от работа вкъщи, после ракията с малко псуване на телевизора, спане и пак на работа?"
И най-накрая ще трябва да си отговорите, скъпи сънародници.
А отговорът ви би могъл да бъде само един:
"Защото излязох страхливец, мамка му!"
Красимир Симеонов
