На дневен ред са разправиите и приказките около грубото отношение на една гинеколожка към родилка. Родилката се оплаква, че лекарката била груба с нея и я ошамарила. И като се завъртат едни разговори – за свещеното майчинство, за най-важния ден в живота на жената, за тайнството и за грубостта и шамарите, които развалят всичко.
Добър ден, добре дошли в Страната на розите и „Стани, стани юнак балкански“! Добре дошли в Страната на победилата демокрация и Еврозоната!
Тая работа с евентуалните шамари не е от сега. Още осемдесет и втора година на миналия век жена ми беше прегледана от една доста екстравагантна и рязка гинеколожка, която не си беше свалила при прегледа златните пръстени. И жена ми отнесе голям скандал, че прокървила по време на прегледа. И още тогава се говореше, че тая иначе много добра гинеколожка „побийвала“ родилките, щото „се глезели, че ги боли“. Нищо ново под Слънцето и в родилната зала. Свят всякакъв – и сладък, и горчив, и болезнен, и екстазен.
Нали не искате да ми кажете, че падате от Луната? Нали не искате да ми кажете, че обществото ни не е джунгла? Нали не искате да ми кажете, че лъжата и измамата не са навсякъде?
Лъжат, та се късат тия, които казват, че в болниците няма грубости и лъжи, че няма лекари, които са се самообожествили и които са превърнали живота си – личния си живот и бит, в малък Остров на блажените.
След като беше съсипано българското здравеопазване и след като преди здравето са парите, връзките и постовете, нека да не правим въпрос за няколко шамара и грубо отношение в Майчин дом. Има ли някой, който не знае, че в провинцията няма здравеопазване?
Има ли някой, който да не знае, че се мами на поразия и се надписват здравни пътеки?
Нима има някой, който не знае, че за да съществуват болници в провинцията, се водят на работа несъществуващи лекари, и нима има някой да не знае, че ако живееш в Централен Балкан, или трябва да родиш при мечките под Вежен, или някъде към Букурещ, щото в периметър от сто и повече километра родилно отделение няма.
Страшни наглеци лекари има – най-големите лекари наглеци вие си ги знаете. Станаха депутати и началници и се надуват, та ще се пръснат. И още повече крадат и командват. И колкото повече говорят, че ще има Детска болница в София, толкова повече си строят вили по Гърция и по Малдивите.
Има и лекари, които опъват като волове по болниците и по селата, които не знаят ден и нощ и които трябва да бъдат обявени за светци. И тях вие също ги знаете кои са.
Оня ден гледах един професор гастроентеролог, който говореше с такава омраза за българските пациенти, че все едно описваше червеи – какви били нахални, как не се съобразявали с нищо и му изяждали времето за визитации, като го занимавали само със себе си. И същият тоя професор в прав текст заяви, че най-големите специалисти лекари никога няма да се върнат от чужбина в България, защото България не им предлагала нищо. Какво им се предлага тук, попита той.
Пази, боже, сляпо да прогледа и алчно да стане добър лекар!
Господин професоре гастроентеролог, на най-добрите български лекари и на всички български лекари ние нямаме какво друго да предложим, освен страданията и болестите си, болните си сърца и кореми, и тела, и души. Какво очаквате да ви предложи днешна България, освен да ѝ направите някоя и друга патоанатомична услуга?
Син съм на медицинска сестра и обичам, ценя и уважавам здравните работници. Отраснал съм сред чудесни лекари и медицински сестри. Отгледали са ме санитарки, дето се вика. Играл съм си между туберкулозноболни в туберкулозно отделение. И никога, никога тогава – по време на социализма, не чух тия приказки за гадни пациенти и за малко пари.
Ръка целувам на хирурзите от болница Софиямед. И двете ръце целувам на кардиолозите от Пирогов. Покланям се на професор Стоян Владов и екипа му от Военномедицинска академия.
И знам, че без тях нямаше да ме има сега.
Но нека не си затваряме очите за овълчването и озверяването по всички линии.
Някога – по време на соца, не съм видял човек да го е страх, че ще се разболее и че няма да има пари да си плати на лекаря. Сега всички треперим, че не можем да си купим лекарства и че един преглед при специалист и едно влизане в болницата ще ни одере кожата.
Вярно е, че сме бедни – бедни пациенти сме повечето. Но моля Ви, господин професоре гастроентеролог, не ни се карайте за това и не гледайте на нас като на портфейли.
Друг лекар – бивш служебен министър на здравеопазването, на въпроса скъпо ли е да ти вземат хиляда лева за преглед на морето, отговори с прочутата си лисича физиономия и чувство за хумор така: „Здравето няма цена“.
Ами поезията има ли цена, господин докторе служебен министър на здравеопазването?
Има ли цена трудът на баба Атанасица, която гледа две кози? Колко струва козето мляко на баба Атанасица, господин бивш служебен министър?
Единият крак на баба Атанасица е крив и тя иска да го оперира. Двете кози дали ще ѝ стигнат да си плати?
Всички озверяхме – малко или много. И озверяваме всеки ден. И си удряме шамари и юмруци. И се мачкаме, и се арестуваме. И се остракираме, и се обожествяваме. И се раждаме все по-малко и по-малко.
И никак не е сигурно, че ако се родим без шамари, по-късно животът няма да ни шамаросва непрекъснато.
От шамарите обаче попътен вятър не става, а става сплескване и смачкване на съществуването. И кой знае какво още друго става, за което нямам идея.
Николай Милчев