Знанието и/или вярата?!
Това не е раздвоение на днешния ден, а е колебание от столетия, но тия дни, с особена сила, се разрази пак.
Хората отново се люшнаха в спорове, доколко уместно е в училищата да се изучава “религия”.
Разбирате ли…
Не “Закон Божи”, нито “Вероучение”, а тъкмо “религия и добродетели”.
Определен така, този “нов” предмет остро се “сблъсква” с отдавна въведената “етика”, на която едва ли не ѝ издърпват “черджето”.
Задъхани в суета и несрета родители и учители отново са спуснати с гнило въже в кладенец на съмнения, породени от грижливо отгледано неразбиране.
А е толкова просто…
Въпросът се свежда до изясняване на това:
ВЪЗНИКНАЛ ли е човекът или е СЪЗДАДЕН.
Задъхани в нови и нови открития – хората сме все по-заблудени и склонни да забравим за Бог.
То е така, защото не остава време за него. Имаме толкова грижи, несрети, суета и неща, които спешно е необходимо да купим. Живеем с мисълта, че животът е само един, а желанията ни… толкова много.
Разбира се… понякога ходим на черква и уж смирени – купуваме от дебелите свещи.
Но излезли извън храма сещаме се за Бог само в случаите когато много сме зле и се намерим безпомощни.
Уж – вярващи сме, но живеем с мисълта, че Църквата е встрани от науката и често дори е някаква “преграда” пред нея. Именно в това е причината да вярваме, че философската “етика” може напълно да замени предмета “Закон Божи” или “Вероучение”.
И уж – знаещи, рядко си даваме сметка, че при все всички сатанистки уклони – присъщи за средновековния католицизъм, то именно “под крилото” на Църквата започва онова, което днес наричаме “наука”.
И оказва се… изградихме съзнание, че науката може без Бог. Може, но докато не допре до въпроса:
Възникнал ли е човек или е Създаден.
Цялото ни поведение – като хора се изразява в отговора на този точно въпрос. А мястото и времето да се зададе е докато сме още деца и тъкмо в училище.
Христо Христов
