ИЗРАЕЛ ОКОНЧАТЕЛНО СЕ ИЗПЛЮ НА ВСИЧКИ РЕШЕНИЯ НА ООН. КНЕСЕТЪТ ВЗЕ РЕШЕНИЕ ЗА ПЪЛНО УНИЩОЖЕНИЕ НА ПАЛЕСТИНСКАТА АВТОНОМИЯ! ТОВА БИЛО "ЕСТЕСТВЕНО ПРАВО" НА ЕВРЕЙСКАТА ДЪРЖАВА.
Нека започнем веднага с едно малко уточнение, което, уви, все още е необходимо: няма текуща война между Израел и Палестина; няма конфронтация между държавни образувания и национални армии.
Няма война, защото реалността е далеч по-трагична и това съществително не служи за друга цел, освен да я скрие от публичния демократичен дебат: Тел Авив провежда, посред бял ден систематична операция за физическо елиминиране на палестинците, благодарение на добре въоръжена армия, подкрепяна от целия Запад.
Точно както не е имало война между евреи, роми, славяни, хомосексуалисти или политически затворници от едната страна и нацистка Германия – от другата. Националсоциалистите просто са избивали теИ, които смятат за "подчовеци". Тогава секретността е била използвана като извинение, за да си затварят очите "другите", днес няма извинения за онези, които отказват да видят: изображения, филми, дори официални декларации ни принуждават да се изправим пред суровата реалност.
Днес не сме изправени пред война, а, пред физическо елиминиране на палестинския народ. Това демонстрира резолюцията, гласувана от Кнесета (израелския парламент) на 23.07.2025 – с мнозинство от 71 гласа срещу 13 този документ утвърждава естественото, историческото и законово право на Държавата Израел върху всички части на земята на Израел, с особено внимание към Самария, Юдея и долината на река Йордан като „неразделна част от историческата, културната и духовната родина на еврейския народ“.
След фактическото унищожение на палестинската автономия в ивицата Газа, избиването и изгонването на десетки хиляди палестинци, днес наред е втората – на Западния бряг.
Припомням, че още в 1947, малко след решението за създаване на Израел, е решено на тази територия да съжителстват две държавни администрации – на евреи и на палестинци. Това, обаче, така и не се случи. При все и в 1988 да беше обявено създаването на отделна палестинска държава, Израел никога не го прие. На картата долу виждате последното разпределение между еврейски и палестински земи в Израел. В червено са палестинските.
Постоянните нарушения на международното право – военна агресия, пренебрегване на многобройни резолюции на ООН и основателни обвинения в геноцид – вече не са достатъчни. Сега сме изправени пред всеобщото провъзгласяване на естественото право на господство и депортирането/заличаването на друг народ, считан за лишен от всякакви права върху земята, където е живял, работил, създавал и предавал своята култура, обичал и отглеждал децата си (тези, които умират от глад или бомбардировки за коричка хляб).
Трябва ли може би да се изненадаме? Абсолютно не! Както правилно отбелязва Едуард Саид, расовата концепция за господство – и следователно за права – е неразделна част от ционизма: арабите (следователно палестинците) представляват неморалност, дегенерация, разпуснатост и глупост, за разлика от владетел, способен да донесе развитие там, където има пустиня, и технологии там, където има ендемична и неисторическа изостаналост.
Преди няколко дни писах пост за най-известната "теория на конспирацията", видимо превърната в реалност, а именно – еврейското господство над света. Сега Израел окончателно доказа, че няма конспирация. Те просто си правят каквото искат, тъй като се усещат всесилни и миропомазани като "Божи народ". .
Никоя международна организация явно не може нищо да направи, за да спазва еврейската държава международното право. Същото се случва откак тази държава съществува – като започнем с абсолютно незаконното притежание на ядрени оръжия и стигнем до многобройните случаи на военна агресия срещу държавите от близкия изток – като тръгнем от Ливан и стигнем до Иран.
Политиката на Израел е най-красноречивото доказателство, че историята никога не свършва- от библейски, чак до наши времена. Винаги се случва така, че някои се приемат за богоизбрани и вярват, че имат "естественото право" да унищожават други. При евреите това наистина е от библейски времена.
Иван Спирдонов
по материали от "L'anti diplomatico"
