В нашата историография старите българи са представени като конен народ, като номади идващи от степите. Дунавските славени пък са обрисувани като хора, които се сражават пешком и нямат коне. Както историците, така и езиковедите споделяха виждането, че дунавските славени и старите българи са напълно различни народи – хора говорещи различни езици, имащи различен бит и култура.
Няколко поколения българи живяха с тази представа, която е твърде далеч от истината.
Всъщност тази представа не е просто далеч от истината, но е и брутална лъжа. А тези, които са създали бруталната и вредна лъжа са знаели добре какво вършат. Ако това твърдение ви се струва нереално, помислите:
КЪДЕ ИЗЧЕЗНАХА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ ДУМИ ЗА КОН, КОБИЛА, ЖРЕБЕЦ, СЕДЛО, ЮЗДА, ЛЪК, КОЛЧАН?
Нали старите българи са говорили език, който няма нищо общо с днешния? В такъв случай старобългарската ездаческа терминология би трябвало да е представена от тюркски, ирански или кавказки думи [има налудничави теории и за кавказките корени на старите българи]. Да, обаче нашата стара ездаческа терминология реално отразява речта на хората, които влизат в историята под името траки. Настоящето видео дава убедителни доказателства за това.
Sparotok
