Грешници в расо
По време на Конклав често се стига до жестоки крайности
Много от светите отци са обвинявани в корупция и насилие
Преди броени дни светът се сбогува с папа Франциск, който почина на 88-годишна възраст след почти 12 години понтификат. Сега Католическата църква отново се готви за конклав – тайна среща на кардиналите за избиране на нов глава на църквата. Папските избори днес изглеждат строго регулирани и мирни, но историята познава много случаи, когато борбата за Светия престол е съпроводена с интриги, конспирации, а понякога дори и насилие.
„Трупния събор“
Един от най-шокиращите епизоди в историята на папството са събитията от края на IX век, свързани с посмъртната репресия срещу покойния папа Формоз. Той е избран за папа през 891 г., но скоро след смъртта му неговите наследници започват да си отмъщават. През 897 г. новоизбраният папа Стефан VI, действайки в интерес на влиятелно римско семейство, нарежда тялото на Формоз да бъде извадено от гроба и свиква църковен трибунал над него.
На този ужасен „Трупен събор“ на подсъдимата скамейка седи разложен труп в папски одежди, а дякон отговаря вместо него. Формоз е официално обвинен в нарушаване на каноните. Свещените одежди са откъснати от тялото му, три пръста на дясната му ръка, точно тази, с която е давал благословии, са отрязани, а осакатеният труп е хвърлен в река Тибър.
Стефан VI се опитва да анулира всички решения и ръкоположения, взети от Формоз, като по този начин обявява понтификата му за незаконен. Ужасяващото клане обаче възмущава римляните: няколко месеца по-късно Стефан VI е свален от власт, затворен и удушен. „Трупният събор“ завинаги ще остане символ на крайностите, до които могат да стигнат папските интриги.
Продажба на трона
През 11-ти век папството отново е замесено в скандал. Особено забележителна е историята на папа Бенедикт IX, член на влиятелно семейство, който успява да стане папа три пъти – и е известен с безпрецедентната си корупция. Възкачил се на Светия престол много млад, на около 20 години, и отличаващ се с буйния си нрав, Бенедикт IX толкова възмущава римляните, че многократно е гонен от града.
През 1045 г. той предприема нечувана стъпка: продава папския трон! Бенедикт предава папския престол на своя кръстник, свещеник Джовани Грациано, срещу голяма сума пари, като по този начин на практика отстъпва „титлата“ като стока. Грациано приема името Григорий VI, надявайки се да възстанови реда, но ситуацията само се влошава.
Бенедикт IX скоро променя решението си да се откаже от властта и се завръща, а освен него друг съперник, Силвестър III, избран по-рано от римската аристокрация, продължава да претендира за папския престол. Църквата получава трима „папи“ едновременно: Бенедикт IX, Григорий VI и Силвестър III.
Този скандал изисква намесата на светските власти. Императорът на Свещената Римска империя Хенри III, който пристига в Италия, свиква Събора в Сутри през декември 1046 г. Ситуацията е разрешена. Хенри III назначава нов папа, Климент II.
Кардинали в плен
През 13-ти век се случва инцидент, който остава в историята като най-дългите папски избори. След смъртта на папа Климент IV през 1268 г., кардиналите не могат да се споразумеят за неговия наследник. Срещите се провеждат в град Витербо и се превръщат в безкрайни спорове. Никой не получава необходимото мнозинство от гласове. Изборите продължават 1006 дни – почти три години! Накрая местните жители на Витербо се уморяват от анархията: те буквално заключват кардиналите в епископския дворец, отказвайки да ги пуснат, докато не бъде избран нов понтифик.
Дори това не помага в началото. Прелатите продължават да плетат интриги помежду си. Тогава жителите предприемат крайни мерки: събарят покрива на сградата, оставяйки кардиналите да седят на открито, и намаляват дажбите им до хляб и вода. Едва след подобни „мерки за убеждаване“ изтощените кардинали най-накрая стигат до споразумение, избирайки нов папа през 1271 г. Тебалдо Висконти приема името Григорий X. От тогава кардиналите се заключват по време на избори и им се прекратяват провизиите, ако забавят вземането на решение.
В наши дни
Загадъчната смърт на папа Йоан Павел I поражда много слухове и конспирации.
В съвременната история един от най-обсъжданите е папа Йоан Павел I. Неговият понтификат е много кратък – само 33 дни. Кардинал Албино Лучани е избран на 26 август 1978 г. и приема името Йоан Павел I, спечелвайки вярващите със своята скромност и усмивка. Но в нощта на 28 септември 1978 г. 65-годишният отец внезапно умира. Ватиканът официално обявява, че причината е инфаркт.
Липсата на подробности обаче поражда много слухове и конспиративни теории. Йоан Павел I почива при мистериозни обстоятелства и въпреки че Църквата твърди, че в смъртта му няма нищо престъпно, внезапната кончина на сравнително младия понтифик поражда много спекулации. Появяват се книги и статии, намекващи за евентуално отравяне, било заради разследванията за финансови измами във Ватикана, които папата е на път да започне, било заради недоволство от потенциалните му реформи.
През 2013 г. се случва нещо, невиждано от времето на Целестин V: папа Бенедикт XVI доброволно абдикира от трона. Това е първата абдикация на понтифик от почти 600 години, от края на Великата схизма. Казват, че няма интрига, но любителско разследване показва, че той познава свещеници, които „прекарват време с деца“, но го премълчава. Бенедикт знае също, че кардиналите присвояват църковни средства и се „забавляват“, но самият той отрича всичко. Бенедикт умира през 2022 г. на 95-годишна възраст.
Автор: Румяна Генадиева
trud.bg