Срамни сцени и скандали в пространството на „Квадрат 500“
Трагикомични крясъци срещу руския посланик Елеонора Митрофанова
„Герила Гърлс“ са проект с изтекъл срок на годност
Срамен сюжет от вида „две в едно“ лепна петно върху художествения музей „Квадрат 500“, който е филиал на Националната галерия и се намира в една от най-разкошните исторически сгради в центъра на София.
Защо „две в едно“? Първо музейното пространство стана платформа за фосилизираната феминистка пропаганда на така наречените „Герила Гърлс“ от Ню Йорк и второ на откриването някакви истерични български активистки изгониха с психарски писъци руския посланик Елеонора Митрофанова от изложбата, а после за награда бяха идиотски героизирани от умопомрачени медии и емоционално разклатени онлайн анализатори.
Цялата сага е сигнал за сериозното скъсване с реалността на така нареченото българско „жълтопаветие“, което очевидно има остра нужда от спешна психиатрична помощ, преди да е сторило някаква наистина голяма беля.
А гостувалите в България „Герила Гърлс“ са анонимни маскирани активиски с отдавна изтекъл срок на годност, които от 40 години повтарят едни и същи глупости за „борбата срещу расизма и сексизма в арт света“. В превод на нормален език – те просто мразят белите мъже и само си измислят поводи за токсична политическа пропаганда срещу врага. Но може би 40 години стигат и времето вече не е тяхно.
Маскираните „Герила Гърлс“ с други активистки в Америка проповядват „арт плюс феминизъм“.
И защо точно докато в родината на „Герила Гърлс“ САЩ тече преосмисляне на цялата прогресистка парадигма и разкачване на грантаджийския режим, осигурил на такива формации съществуване, българската национална галерия трябва да им предоставя такава авторитетна платформа?
Пак не сме в крак с времето. Новите американски елити открито се подиграват на радикални формации като „Герила Гърлс“ и цялата гротескна идеологическа рамка зад тях. Спират им парите и вече не е престижно да си изперкал крайноляв активист, който крещи, скача, маскира се, оварварява наследството на Западната цивилизация и получава ласкави рецензии в „Ню Йорк Таймс“.
Цялата измислена „философия“ зад културния климат, пръкнал съмнителни състави като „Герила Гърлс“, рухва в реално време. И Националната галерия решава да ги представи с гордост. Защо? Кому беше нужно? Защото са се излагали в Ню Йорк преди десетилетия и се правят на маймуни? Ама буквално! Трябва да престанем с туземното преклонение пред всякакви политизирани проекти, представящи се за „арт“.
„Герила Гърлс“отдавна са проект с изтекъл срок на годност.
Едно от „произведенията“ на маскираните като горили феминистки е семпъл плакат срещу това, че в изкуството има повече голи женски тела, а повечето художници са мъже. Уау! Пореден „епически“ бунт срещу последните няколко хиляди години човешка история, в която се преплитат природни закони, цивилизационен строеж, генетично наследство, еволюция и елементарна логика.
Плакатът, в който се оплакват, че в изкуството има много голи женски тела.
Явно всичко трябва да е равно във феминистката антиутопия – 50% от художниците да са жени, а половината голи тела – мъжки. И всяко отклонение от нормата на либералния комсомол следва да се третира като престъпление срещу „социалната справедливост“ и „новия прогресивен човек“.
На хората им писна от опити за пренаписване на историята, изтриване на културата и нейното пошло заместване с елементарен ерзац.
Писна им и от крещящи активисти. В България сектантите пискаха срещу руския посланик, а в САЩ подобни преследваха американския вицепрезидент Джей Ди Ванс, докато беше на разходка с тригодишната си дъщеря.
Това е патология. Крещят „Слава на Украйна“ и „Тук не е Москва“. Но тук не е и Киев, дори не е Брюксел. Дълбоко индоктринирани по същата актуална тема нестабилни хора опитаха атентати срещу политици – стрелбата по Фицо в Словакия и втория опит за стрелба по Доналд Тръмп в Америка.
Станалото в галерията преди дни е позор на няколко нива. Като общество е време да развием силна имунна система срещу подобни патогени и да изпратим истеричния и зомбиращ активизъм на бунището на историята, където винаги му е било мястото.
Автор: Владислав Апостолов
trud.bg