Много хора са ме питали за политическата ми ориентация, какво мисля и на коя партия вярвам. Та да започна от самото начало.
По време на социализма принципно пак си критикувах, като заради едни разсъждения за партията-майка ме изхвърлиха от комсомола, но пък дойде 1989 година и това не се отрази на скромната ми личност. Разбира се, като млад човек, току-що излязъл от гимназията, прегърнах идеята за свобода, демокрация, публичност и прозрачност, бях участник в протестите, включих се в редиците на БСДП на д-р Петър Дертлиев, а след това и на Демократическата партия на Стефан Савов. Бях в градското и областно ръководство и на едната и на другата партия, участвах в Координационните съвети на СДС. На първи ред гледах какво се случва в политиката.
Бях в София на протеста, когато стана пожара в Партийния дом. И тогава разбрах, че нещо не е както трябва. Хората бяхме долу, а някъде на първия етаж, където нямаше протестиращи, пламна пожар. Много странно, но хората във въодушевлението си категорично отказаха да разсъждават, а просто се радваха. Присъствах, когато назначаваха ликвидационни съвети за ТКЗС-тата, като слагаха разни лели и чичковци, неразбиращи нищо от селско стопанство, да разкостват кооперативните съюзи. Дори виждах как по улиците колят животните и реки от кръв се леят, виждах как изсичаха овощни градини с отбрани сортове. И наистина реших, че това е недопустимо.
Виждах как се избират хора за листите на депутати. Аз на теб, ти на мен, да живей демокрацията. Това беше положението. На 23 години отказах да бъда на избираемо място в листите за народни представители, защото прецених, че нямам опит и образование. Но пък видях хора без образование и без интелект без всякакъв срам да се самопредлагат.
В университета бях свидетел как "Отворено общество" се опитват да вербуват студенти. Каниха ни на лекции, убеждаваха ни, предлагаха кариера. Като чух как се казва, че нациите нямали значение, че най-важен бил човека и т.н., реших, че това не е за мен и е вредно. Много мои състуденти обаче решиха да си постелят удобно в живота.
Исках да се спре разграбването на България, корупцията, шуробаджанащината. Демократичната общност уж тръгна с тези обещания, а накрая стана най-големият предател на националните интереси.
През годините виждах как хората обедняват, как професори ровят в кофите за боклук, как умни деца не могат да продължат образованието си заради бедност, как се издигат партийците, а не можещите. Виждах как си разпределят в политиката ролите на управляващи и опозиция, а след това вечерят на една и съща маса.
За разлика от много хора, аз познавам огромна част от действащите политици в България лично. Знам партиите, структурите им и какво реално правят. Знам схемите, корупцията и безобразията, които творят.
Знам как зад всичко това стоят външни, чужди фактори, които просто си купуват нашенските Хаджипенчовци.
Няма как да съм евроатлантик и никога няма как да бъда. Твърде много съм видяла и твърде добре ги знам как съсипаха България. Заедно с активното съдействие на другарите от Държавна сигурност, които предадоха България, за да станат капиталисти и да си осигурят поколенията.
Политиката винаги е била мръсна. В българската действителност, политиката е още по-мръсна, защото се прави от мръсници, предали България.
Пътят към спасението на България е другаде. Не в партиите, не в отделни личности, които са компрометирани. Но пък почва от всеки един от нас. От познанието какво се е случило и как. Наивността убива в историята. Не можем да си я позволим.
Аз се боря срещу тази система точно защото много добре я познавам. Знам как възникна, как се изгради, как краде и как унищожи България. И нямам никакви съмнения какво се случва в момента.
Истината ще ни направи свободни. Истината за прехода, за СДС, за Иван Костов, за приватизацията и реституцията, за ликвидирането на ТКЗС, за компенсаторните бонове и приватизационните сделки с тях. Повечето от Вас дори не подозират какво точно се случи. Затова и продължават да вярват в химери.
Истината! Нея търсете!
Елена Гунчева-Гривова
