Понеже доста хора продължават да не разбират принципите на упражняване на власт, посвещавам им този материал. Важно е да се разбере защо трябва да спре играта на разделение, от която нямаме никаква полза.И да си дадем сметка, че геноцидът на палестинците в Газа и тези на християните и алаутите в Сирия от радикалните ислямисти имат по-дълбок корен от религия или идеология и касаят човешката психология.
Историята на човечеството е история на властта, която управлява чрез разделение. От древността до днес елитите използват вяра, страх и идеология, за да насочват масите едни срещу други.
Първият голям пример е унищожението на Картаген през 146 г. пр.н.е. Рим представя войната като необходима за сигурността на империята, но зад нея стои икономически интерес – контрол над търговията в Средиземно море. Целият град е изгорен, населението избито или поробено. Това е един от първите пълни геноциди, извършени в името на „реда“. "Pax Romana“ се постига не чрез свобода, а чрез подчинение на сакрализирания ред. .
След Рим идва епохата на християнството, което започва като преследвано духовно движение, но скоро е превърнато в инструмент на държавата. Кръстоносните походи са класически пример. Те са представени като освободителна мисия, но фактически съчетават три интереса: папството търси върховенство над светските владетели; западноевропейската аристокрация – нови земи и ресурси; търговските градове като Венеция – контрол над Източното Средиземноморие. Религиозната кауза обединява масите, но реалната печалба е за елита. Под лозунга Deus vult („Бог го иска“) се осъществява първият голям опит на Запада да превърне вярата в инструмент на икономическа и политическа експанзия.
В същия период ислямските халифати водят собствени завоевания – от Близкия изток до Испания и Индия. В някои райони , като Персия и Индия – съпротивата срещу ислямизацията води до кланета и поробване на местното население. Тук властта също се оправдава с Бог, както и в Европа.
С времето и тук се утвърждава имперска йерархия: от Дамаск до Багдад, от Истанбул до Делхи, духовният порив е институционализиран. Радикалните течения, които по-късно възникват, често са реакция срещу упадъка и колониалното подчинение, но нерядко се оказват употребени от нови сили – местни или чужди, за геополитически цели.
През късното Средновековие и Ренесанса, когато старата християнска система се разклаща, властта преминава към нови елити, търговски и банкови. Венеция е типичен пример: малка република, която управлява цели морета не чрез армия, а чрез търговия, тайни и дългове. Докато религиозните идеали разединяват народите, финансовите елити откриват ново средство за контрол – икономическата зависимост. Вярата в Бога се заменя с вяра в златото.
Оттам нишката минава през Лондон и Британската империя, където религията отново се превръща в инструмент, този път в услуга на колониализма. Англия оправдава експанзията си с мисионерство и „цивилизаторска мисия“. Но реалната цел е икономическа: контрол над моретата и ресурсите. Принципът остава същият – разделяй, управлявай и обвързвай. В Индия британците използват религиозните различия между индуси и мюсюлмани, за да предотвратят обединението на подчинените народи – стратегия, чиито последици се усещат и днес.
През колониалната епоха (XV–XIX век) Европа сменя кръста с „цивилизаторска мисия“. Геноцидът над индианските народи в Америка, преследването на африканците в робството, унищожаването на австралийските аборигени, всички се оправдават с религия, прогрес или „по-висша раса“. Това е новата форма на стария принцип – унищожението като път към „ред“.
В края на XIX и началото на XX век идеологиите заменят вярата. Арменският геноцид (1915–1917) е извършен от Османската власт под лозунга за национално единство. После идва Холокостът – индустриализирано изтребление на „нечисти“ според нацистката догма. Тук, струва ми се умишлено, често се пропуска преследването на славяните. Германия оправдава убийствата с идеята за оцеляване на нацията, същата логика, която някога оправдава Рим и кръстоносците.
В съветския свят идеята за насилствено приравняване ражда нови ужаси. Атеизмът, издигнат до догма, става нова религия с множество жертви. Защото ако се приеме, че няма Бог, то всичко е позволено.
След Втората световна война геополитиката продължава стария модел – само с нови лозунги. Създаването на Израел през 1948 г. дава дом на евреите, но върху земята на други. Накба – изселването и унищожаването на палестински села – бележи началото на нов цикъл от насилие. Десетилетия по-късно същата логика се повтаря. Днес в Газа отново виждаме това, което човечеството прави от хилядолетия + колективно избиване и наказание, оправдано с висша цел.
САЩ наследяват глобалната хегемония от Великобритания след Втората световна война, когато британската империя е изтощена икономически и военно. Те поемат контрола над ключови финансови институции, военни бази и колониални ресурси, като използват комбинация от политическо влияние, икономически натиск и военна сила.
За да затвърдят позицията си на глобален хегемон, САЩ често се намесват във вътрешните дела на страни на Изток и в Третия свят. Те използват пропаганда, лъжи и дезинформация, за да оправдаят свалянето на неудобни режими, както стана в Иран (1953), Гватемала (1954) и Чили (1973). Подкрепата на преврати и вътрешни конфликти води до масови жертви и разрушения, които могат да се разглеждат като форми на държавно насилие, близко до геноцидни практики, защото целят унищожаване на опозиционната власт и контрол над населението.
По-късно, под претекста за оръжия за масово унищожение, САЩ нахлуват в Ирак (2003), което довежда до стотици хиляди жертви и дългосрочна дестабилизация на региона. Целта не е просто сигурност, а стратегически контрол над ресурси и територии, както британската империя някога е управлявала своите колонии.
Моделът е последователен: наследяване на колониални стратегии, манипулиране на информацията, насочване на конфликти и, при необходимост, използване на масово насилие, за да се наложи глобална хегемония и да се контролира достъпът до ресурси.
Днес, в ерата на глобализацията, идеологиите са станали още по-усъвършенствани. Те не изискват вяра в Бог или партия, а в пазар, алгоритъм и просперитет. Масите не се управляват с меч, а с информация, страх и постоянно напрежение между „ние“ и „те“. Политическите, медийните и икономическите елити поддържат това напрежение, защото в него се крие източникът на тяхната власт.
От Картаген до Газа винаги има един и същи модел: властта създава враг, издига идеология и узаконява насилието. Дали го нарича „сигурност“, „свобода“, „вяра“ или „революция“ няма значение – механизмът е един.
Истинският сблъсък не е между религии или народи, а между човешкото съзнание и страха, който властта насажда в него. Елитите се сменят – императори, папи, халифи, партийни вождове, премиери – но принципът оцелява: разделяй, противопоставяй, управлявай.
Докато хората вярват, че врагът е отсреща, никой не поглежда нагоре, към онези, които им сочат кого да мразят. И затова историята продължава да се върти в същия кървав кръг – от пепелта на Картаген до руините на Газа.
Тодор Беленски
