Тошко Йорданов – бившият трибун на „Има такъв народ“, днес не е нищо повече от политически помяр, който се гаври с гражданското недоволство и с хората, които все още вярват, че гласът им има значение.
Вместо да застане до множеството българи, които излязоха по улиците на десетки градове в страната в знак на протест срещу въвеждането на еврото, той избра най-удобната поза – на самодоволния прислужник, който защитава чужд интерес. Нарече страховете на протестиращите „глупости“. Нарече българския народ – заблуден. А себе си – разбира се – просветен защитник на „истината“.
Този човек, който преди години громеше системата и се кълнеше в пряката демокрация, днес е жалка сянка на това, което някога претендираше да бъде. Партията му – ИТН – се е свила до политически рудимент, паразит, оцеляващ на гърба на парламентарните процедури и гнили коалиционни сметки. „Има такъв народ“ вече не съществува като политическа сила със значима тежест – тя е просто групичка безгръбначни, които са забравили защо изобщо влязоха в политиката.
Какъв човек трябва да си, за да наречеш „глупости“ притесненията на собствените си сънародници? Хората не са наплашени – те са гневни. Те не искат да бъдат лъгани. Те искат отговори. И когато не ги получават, излизат по улиците. Не по поръчка. Не по команда. А защото не искат бъдещето им да се решава на тъмно, от такива като теб, Тошко.
Но разбира се, помярът не разбира улицата. Той разбира единствено заповедите отгоре и угодническото въртене около всяка власт, която би го държала още месец-два в парламента. Помярът не познава идеалите – той се храни от подаянията на политическия пазарлък.
Йорданов не просто се подигра на протестиращите – той се изплю в лицето им. И това няма да бъде забравено. Историята ще го запомни не като борец срещу статуквото, а като един от онези, които се сраснаха с него. Като един политически труп, който още мърда само защото никой не е дръпнал щепсела.
А народът – той ще помни. И ще отговори.
http://pogled.eu
