Очаква се да бъдем ощетени не от еврозоната, а от негодниците в Брюксел
Мигрантите в Европа внимателно наблюдават събитията в Лос Анджелис, за да ги приложат в ЕС
Тези дни правителството и управляващите чрез него партии излъчват в публичното пространство шумна активност. Силен напън да обявят влизането на България в еврозоната за знак за управленска зрялост и свой направо стратегически успех. Отбелязали сме били значителен финансово-икономически напредък, впечатлили сме Брюксел и затова!
Очаквайки гражданите да не прозрат че не ние влизаме, а Брюксел ни набутва в нея. Затова възможностите за предварителен обществен дебат бяха орязани. Ще да излезе на преден план въпросът: „Защо досега не ни приеха?“
Очевидно сегашният ЕС не е тогавашният. Тогава мнозинството граждани бяха твърдо за еврозоната, бордът беше наш суверенен избор. Днес повечето нашенци са или против, или силно се колебаят, това е логично.
Когато през 2009-а ни спряха да подадем официално искане за влизане, бяхме покрили изискванията. Днес и ние не сме по-подготвени, и еврозоната е в криза, а ни придърпват по команда.
Особена нужда от еврото нямаме, във валутен борд сме с еврото, левът е стабилен. Не се очертават значими, още по-малко сигурни бъдещи ползи, но логично очаквани са реални загуби. Не от самото ни пребиваване в еврозоната, а от вредното управление на Еврокомисията (ЕК). Не от еврото ще бъдем ощетени, а от негодниците в Брюксел.
Но вкопчени във властта, неолибералите там и в повечето столици в ЕС, напълно провалили се в повечето си досегашни политики, имат спешна нужда да сме вързани и под ръка. Милитаризация като продължение на ограниченията от пандемията. Всички в съюза да бъдат здраво впримчени! Защото проглеждат, че онези отгоре не само не защитават техните интереси, а са им врагове.
Прогледнали, стават опасни, наложително е да бъдат впрегнати в друга посока – към война. Елитите на Запад винаги са се отнасяли с надменност, примесена с презрение към народите по света, нерядко и към своите. Същото и към тези в източните страни в Европа, особено към нас.
Дори остатъците от държавност в България ги дразнят, а в сложни за тях времена дори вбесяват. Ето, левът трябва се унищожи, защото е остатък от национално самоуправление и специфична идентичност. Символизира все още съществуваща държава, макар жестоко травмирана!
Техният високомерен поглед в наша посока, оценката им за нашето присъствие в ЕС ясно изрази през 2014-а Жозе Барозо, тогава председател на ЕК: „Ако не бяха в ЕС, България и Румъния щяха да са под натиск от Москва… Много неща не са както трябва в тях. Как да ги оставим в междинната зона, в ничия земя?“ Вкараха ни тогава в ЕС, както сега в еврозоната.
Още тогава зад икономическите доводи за интеграция в ЕС прозираше политическата истина: Европа не е съюз на суверенни държави, а система, в която центърът взема важните решения, а периферията кротко ги изпълнява. Този модел остана недовършен, но вече е в разпад. ЕС аварийно се нуждае от реконструиране. От неолиберализъм към неоимперска агресия.
Като Антируски пакт. Нямат нищо друго в болните глави. Времената на кръстоносните походи се характеризират с поредици от тежки и продължителни кризи, свързани с масов глад и разбойничество. За да се освободят от гневните реакции на озверели хорица, папите ги изпращат да мрат надалеч по бойните полета.
Неолибералната система, прокарана от неотроцкистите в САЩ и наложена от евробюрокрацията с дрънкане за „европейски ценности“, се срина. Вместо просперитет – дългове, вместо стабилност – социално разслоение, опасно мигрантско нашествие. За да избегнат отговорност, елитите посягат към стария модел – сочат външен враг. Вместо социален договор – военна мобилизация.
И превръщат конфронтацията с Русия в единствения смислов център на ЕС. „Водим проксивойна чрез Украйна“, признаха официални западни фактори. ЕК три години целеше „стратегическо поражение на Русия“, отскоро в западни столици говорят за подготовка за война с нея. Без алтернатива. И срокове сочат – 2030-а, 2029-а, последно 2027-а.
За Москва тези послания не звучат като „защита на ценности“, а като открита заплаха с война. И дава да се разбере, че не възприема този проект просто като натиск за сплашване, а за пряка екзистенциална заплаха. Президентът Путин предупреди недвусмислено: „За какво ни е свят, в който я няма Русия?“. Негов житейски принцип е: „Когато битката е неизбежна – удряй пръв“.
И в официалната ядрена доктрина на Русия има подобен текст. Истеричните уверения, че Русия няма да посмее да нанесе ядрени удари предвид оцеляването си, издават панически страхове в главите на неолибералните политици в ЕС. Затова и хленчат пред Вашингтон задължително да ги брани.
За неизбежната украинизация в ЕС предупредихме още през 2022-а във връзка с високата „черна“ пропагандна вълна за сатанизиране на Русия и обезчовечаване на руснаците. Политическата агония в Украйна закономерно се пренесе в Европа. Започнеш ли да се отнасяш към някого като към нечовек и да го канцелираш, неизбежно стигаш до същото отношение и спрямо своите.
Към лъжите добавяш свирепа цензура, разширяваш властовия произвол по обхват и сила, преследваш отделни политици и цели партии. И колкото повече се самонапомпваш за агресия, толкова по-скоро ще избухнеш в агресивни действия. Или посоченият от теб враг да те изпревари.
Директорката на разузнаването на САЩ Тълси Габард: „Докато стоим днес, по-близо от всякога до ръба на ядреното унищожение, подстрекателите на войната безгрижно разпалват страх и напрежение между ядрените сили. Това е реалността. Всичко е заложено на карта.“
Марин Льо Пен на митинг във Франция: „ЕС е токсичен, гробище на политически неизпълнени обещания.“ Виктор Орбан: „Елитът“ на ЕС е решил да наводни Европа с небели имигранти, за да се замени културната основа на континента.“
Очевидно не става дума просто за евроскептицизъм, а за това, на кого е Европа – на народите или на корпорациите? Какво евро, та в ЕС няма обща идея! Да попаднем в еврозоната, когато ЕС е без посока и там са на власт опасно безотговорни лица, означава не да поемем по изгоден път, а по-скоро към пропаст.
Нелегалните мигранти в Лос Анджелис размахват мексикански знамена и горят американски. Но те не просто са борци да останат там, а са чужди завоеватели, решили да си присвоят част от САЩ. Мигрантите в Европа внимателно наблюдават събитията в Лос Анджелис, за да ги копират тук.
Националната валута не е просто парично средство. Тя е психологическа и политическа бариера срещу пълното поглъщане на държавата от наднационалния център. Да бъде заличен левът днес не е просто символичен акт, а е послание, че българската държава напълно се отказва да бъде суверенна.
Въпросът не е „за“ или „против“ еврото, а в какъв Евросъюз ще го ползваме. Защо ни е структура, която не предлага виждания за по-добра среда за живот, с повече свобода и демокрация, а главно лъжи, страх и автоматично подчинение?
Докато е мъгливо, по-разумно е да се поизчака. Правят го поляците и не само те. Да, зад Полша стоят Англия и САЩ, зад нас няма никой, но поне да опитаме.
Независимото съществуване задължително предполага сложният държавен организъм да се управлява от централна нервна система и мозък, разположени в нейната си глава. С налагане на еврото вече и бюджетът ще се разпорежда в Брюксел. Малко неща в страната ще зависят от София, те и сега не са много.
И хайде с каквото ни е останало да вървим на война!
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg