Всеки ден попадам на постове във фейсбук за български деца, за които някоя фондация търси някой, който да дари колело. Или телевизор. Или лечение. Стотици български деца имат нужда от лечение, за да могат да живеят, и просят във фейсбук подаяния, защото държавата няма мерак да ги спаси. Тези деца едва ли ще видят море скоро. Но пък за сметка на това българската държа има мерак да отпусне средства на украински деца с придружители да отидат на море за десет дни да си отпучинели и разпуснели от стреса, който са насъбрали.
Нека да ви питам нещо – ако трябва да избирате между собственото си дете и чуждо, ще изберете ли чуждото? Разбира се, че не. И никой няма да ви упрекне в чудовищност. Защо тогава пред собствените си български деца да избираме чуждите? Нашите деца живеят по домове за сираци, нямат колела, съществуват в крайна бедност и си мечтаят за колело. Не е ли правилно първо за нашите деца да се погрижим, а тогава да обърнем глава към чуждите? Ами по тази логика дайте да зарежем нашите и да спасяваме тези из целия свят? Дали някой друг народ ще се юрне за децата ни?
И нека си говорим истината, колкото и болезнена да е тя. Какво правят тези украинци в страната ни като цялата им западна Украйна си живее добре? Защо не отидат там и да лежат на гръба на собствения си народ? Какво правиха те, когато падаха бомби над децата в източна Украйна? Ще ви кажа какво – гледали са си живота и кефа. Бежанци – хубаво. Първата година да им помогнеш да се ориентират, но те не са по-клети и недраги от българите, които са на гурбет в чуждбина. С малката разлика, че тук украинец няма да дойде да ти мие кенефа, докато много българи търкат клозетите на западняците. Но иначе да ги водим на море, де! Докато България гори и горят домовете и горите на нашите деца. Айде, аман от многострадалци, които чакат на аванта. Когато дойдат да ми измият кенефа, за да свържат двата края, както съм правила самата аз в чуждиба, тогава ще ги сложим редом до нашите деца, които си мечтаят за колело. Всъщност, не. И тогава няма.
Персефона Коре
