I. Вниманието ни към социалните медии.
Нека видим сега как точно влияят платформите, представени преди малко.
Първо, те завземат вниманието ни. Отваряйки компютъра, лаптопа, таблета или телефона вниманието ни отива върху екрана, нищо друго сякаш не съществува, ние сме извън реалния свят, извън задълженията си, извън себе си, влизаме в Мрежата, и оставаме там.
Потъваме в дълбок и бурен поток от информация и изображения, поток от букви, цифри, всякакви линии, фигури и цветове.
Всичко в потока обикновено е доста деформирано, изкривено, различава се от действителносста около нас. И обикновено не е това, за което се представя.
В Мрежата обикновено всеки лъже в една или в друга степен. Лъже в своя полза, защото "всеки себе си обича повече от всичко на Земята" (Мигел Отеро Силва).
Социалните медии всъщност ни предлагат информация, всякаква информация, а освен това, и заедно с това, правят по един невъобразим начин възможно общуването ни с много много хора.
В Мрежата ние търсим, скролваме (въртим), четем, сравняваме, лайкваме, репостваме, коментираме, публикуваме и т.н.
II. Нотификации и скролване
Предлаганата в социалната медия информация е под формата на текстови и нетекстови нотификации.
Нотификацията (от лат. notificare — известявам, правя нещо известно някому) всъщност е съобщение, сведение, известие, послание.
Тя разчита на интереса на отделната личност в дадена сфера, на любопитството ѝ, на страстта към новото, на стремежа ѝ към превъзходство (Алфред Адлер), на желанието за самоусъвършенстване, на инстинкта за удоволствие (Lustprinzip) на Зигмунд Фройд, на себелюбието и т.н.
Всички тези фактори изискват и налагат така нареченото "скролване" (scrolling).
Скролването, от английското scroll – свитък, означава преглеждане, превъртане, търсене на текст, местейки се по екрана, изоставяйки вече прегледаното.
Безконечното скролване, известно още като infinite scrolling или doomscrolling, използва се от Facebook, Instagram, Twitter, TikTok и др., е обсесивно (обсебващо).
То непрекъснато и натраплива ни предлага и дава все повече и все по-ново съдържание на екрана на нашия компютър, таблет или смартфон. Увлича ни, завежда ни кой знае къде.
Работата става опасна.
Безкрайното превъртане е измислено от Аза Раскин (Aza Raskin) през 2006 год., когато той е на само 22 години, като едно хитро улеснение, но то се превръща за много хора в пристрастеност. Самият Раскин признава в Twitter, че непрестанното скролване е причина за смъртта на 200 000 души всеки ден. Не знам какво да кажа.
В същото време социалните мрежи, както впрочем и дигиталните магазини, центрове, агенции оператори и др., печелят от времето ни, прекарано в тях в търсене на нотификации, в комуникиране с други персони и групи и в непрестанно скролване.
Нашето внимание към социалната медия ражда пари за някого, той печели, знаете как става това – чрез информиране за нещо, чрез явно и скрито рекламиране, маркетинг, пропаганда, PR, агитиране, лобиране, натиск, подвеждане, измама и др.
Толкова за днес.
Продължаваме в сряда.
Ще говорим за физиопсихичните аспекти на проблема, за кортизола, за допаминовите изблици и за синдрома FOMO.
Важно е.
aкад. Петър Иванов