Когато преди близо седем десетилетия извежда десетки хиляди поклонници от Тибет, за да ги спаси от комунистическата репресия на Китай, Далай Лама се обрича на изтощителна мисия – да брани и предвожда един народ в изгнание. Паралелно като духовен и политически водач на тибетските будисти, той основава един малък демократичен свят насред Индийските Хималаи, чиито фокус се явява собственият парламент, с целия му чар и обичайни разногласия. Успява да изгради административен апарат, който насърчава пазарната среда сред тълпа от хора в безизходица. В бежанските лагери из Индия тибетската система управлява училища, болници, манастири, селскостопански сдружения и дори старчески домове.
На 6 юли Далай Лама навърши 90 години, а тибетските поклонници в изгнание са в тревожно очакване каква ще е съдбата на техния народ без държава. Човекът, превърнал се в движещата сила и лицето на тибетците пред света, става все по-крехък и немощен на тази преклонна възраст. Извечната му цел да върне хората си в родната им земя не се вижда на хоризонта, тъй като Китай продължава да следва своя план – окончателното разбиване на тибетските стремежи за пълна независимост. И докато тибетците не виждат в близко бъдеще край на изгнанието, световните сили като САШ стават все по-ненадеждни в подкрепата си към тях.
Надяваме се на най-хубавото, но сме готови за най-лошото, казва Церинг Янгчен, членка на тибетския парламент, цитирайки самия Далай Лама.
Покрай честванията за 90-ия си рожден ден Далай Лама обяви, че чертае план за избора на свой наследник на фона на сложната обстановка в момента. Най-голямото предизвикателство пред него е възпирането на Китай да саботира целия процес. Според тибетските традиции подборът за наследника на Далай Лама започва едва след смъртта на действащия водач. След като е избран още като бебе, минава период от близо две десетилетия, докато се подготви и поеме водачеството.
Далай Лама обаче намекна, че може да не спази отколешната традиция. Това е част от неговата очевидна стратегия да се противопостави на китайското вмешателство и да избегне вакуумния период, от който Пекин може да се възползва, за да контролира будизма в Тибет. Далай Лама обяви, че неговият наследник ще се роди в свободна земя – намек, че може да произхожда от тибетските изгнаници, които към момента наброя ват 140 000, половината от които се намират в Индия. Освен това уточни, че бъдещият Далай Лама може да е вече пълнолетен. И не е задължително да бъде мъж.
Отпечатъците от дългата ръка на Китай вече са оставени върху духовни избраници в Тибет. След като през1989 г. умира десетият Панчен Лама, както се нарича вторият в йерархията духовен водач в Тибет, момчето, припознато за негов наследник от Далай Лама, изчезва безследно лошото едва на 6-годишна възраст. Оттогава никой не го е виждал. След това Китай успява да се намеси в процеса по унаследяване и чрез свои лоялни будисти избира новия Панчен Лама по собствени съображения. Миналия месец същият този Панчен Лама се срещна с китайския президент Си Дзинпин, за да засвидетелства своята преданост към него и комунистическата партия.
Вмешателството в избора на следващия Далай Лама обаче носи риска от избухването на бунт в сърцето на шестмилионния Тибет,
„От 65 години Далай Лама е далеч от дома и родината си, Отдавна се трупат болка, гняв и разочарование сред тибетските поклонници в Тибет. Накрая всичко това може да изригне като вулкан”, казва Тензин Цундуе, тибетски активист и поет.
Въпросът с унаследяването на върховното будистко водачество става все по-спешен, предвид крехкото състояние на 90-годишния Далай Лама, чиито публични изяви са все по-ограничени. Преди една от редките му проповеди миналата есен той измина краткото разстояние от резиденцията си до храма с голф количка. За да седне на мястото си, се наложи да му помагат двама монаси.
Когато Далай Лама се изкиха, мнозина от поклонниците погледнаха с тревога, Един от монасите го приближи, за да забърше устата му. Сред въпросите, които Далай Лама обсъди в 30-минутната си проповед тогава, беше: Как да бъдеш тибетски будист в ХХI век? Логика и основание. А не просто сляпа вяра в заветите на Буда е лаконичният му отговор.
Преди повече от 80 години възкачването на Далай Лама на тибетския престол (през 1940 г.) е съпътствано от размирни времена, които насаждат страха от безвремие и на практика очертават духовния му път. След смъртта на неговия предшественик – 13-ия Далай Лама, през 1933 г. специален съвет от лами се заема със задачата да открие дете, което да превъплъщава новия духовен лидер на Тибет. Минават повече от две години, преди момчето да бъде открито. В една сурова тибетска зима с повече от метър сняг съветът отива на крака в дома му, става ясно от мемоарите на майката. Преместването на невръстното дете в Лхаса – столицата на Тибет, налага да се платят откупи на местните военни началници. Образованието му и политическите му отговорности са пришпорени във времето, тъй като китайското правителство използва този вакуумен период, за да затегне примката около автономния регион.
Ако този период се повтори и при смъртта на сегашния Далай Лама – още повече че неговият народ сега е в изгнание – това ще бъде истинско бедствие, опасява се тибетският учител Лобсанг Тендзин, известен още като Самдонг Ринпоче.
В миналото той е бил министър-председател на тибетска администрация и познава Далай Лама повече от 60 години. По неговите думи от самото начало на тибетския престол Далай Лама е изградил институции и култура, които да държат низвергнатите хора заедно и след смъртта му.
„При първата ни среща той ми каза, че монасите вече няма как да бъдат такива, каквито са били досега – просто да се учат и да медитират.
Трябва да вземем пример от християнските свещеници, които винаги служат като учители или лекари”, спомня си Ринпоче за първите месеци на изгнанието, когато все още е бил юноша.
В следващите десетилетия Ринпоче стои рамо до рамо с Далай Лама в опитите му да сложи граница между себе си институциите, които гради в земите, усвоени от индийското правителство.
Неговата амбиция е да превърне политическата си сила в независима демокрация, като в същото време да остане духовният водач на тибетския народ.
Това изглежда по-лесно на думи, отколкото на дела, предвид едноличната лидерска роля към своя народ и международната му слава с широка дарителска мрежа. Неговата политическа позиция е частично унаследена през 2001 г. и окончателно през 2011 г., когато тибетците избраха своя сикьонг – аналог на президент, чрез мащабен вот сред бежанските лагери в Индия и други тибетски движения по света. „Сега той е моят шеф”, обяви Далай Лама през 2012 г., когато представи официално избраника на народа. „Макар че, ако говорим за духовност, аз все още съм неговия шеф!”.
Настоящият сикьонг е 62-годишният Пенпа Церинг. Като своя предшественик, той също е роден в бежански лагер в Индия и никога не е стъпвал в Тибет. Неговата администрация работи със скромен годишен бюджет от около 35 милиона долара. Около една десета от сумата идва от самите изгнаници, като един вид данък. Останалата част е международна помощ от страни като САЩ, Индия и някои европейски държави.
Само че администрацията на президента Доналд Тръмп рязко оряза помощите от Вашингтон, включително милиони долари, предвидени за инфраструктурата на тибетските институции. В последно време доста въпроси надвиснаха около силната подкрепа на Индия към Тибет, особено след като Ню Делхи запази мълчание относно унаследяването на Далай Лама, докато лавира в напрегнатите си отношения с Пекин.
Два пъти годишно 45-членният тибетски парламент заседава в Дарамсала (Индия), за да одобри бюджета и да ревизира управлението на правителството. Мнозина от народните представители имат друга работа за прехрана като учителство или ресторантьорство. Проявяват сериозна активност в социалните мрежи, за да обединят една нация, чието трето поколение живее в изгнание. По време на интервю от миналата есен сикьонгът Пенпа Церинг се пошегува, че е приел ролята на дигитален екскурзовод, помагащ на тибетците да не се разделят. Голяма част от времето си прекарва на пътя, опитвайки се да влезе в обувките на Далай Лама като всенароден застъпник.
„Навремето нямаше нужда да служим толкова, защото Негово Светейшество беше там", твърди Церинг за влиянието на Далай Лама. „Сега не можем да всяваме такъв респект. Аз съм обикновен тибетец от фермерската прослойка”.
Източник: Уикенд