Европейските правителства отговориха с повишаване на военната готовност
Малко преди полунощ на 9 септември полските радарни екрани светнаха, когато най-малко 19 руски дрона навлязоха във въздушното пространство на страната от Украйна и Беларус. Полски, шведски и холандски изтребители се издигнаха и свалиха около три от тях.
Полският министър-председател Доналд Туск предупреди, че това е „пряка заплаха“ за Европа и се позова на член 4 от договора на НАТО, което доведе до официални консултации за взаимна отбрана. Кремъл заяви, че нахлуването не е било умишлено.
Въпреки стартирането на операция „Eastern Sentry“ – за укрепване на капацитета на НАТО по границата с Русия – инцидентът се оказа далеч от изключение. Докато няколко допълнителни нарушения на въздушното пространство вече са били докладвани, вестник „The Times“ е идентифицирал 54 подозрителни или провокативни наблюдения във въздуха от момента на масовото нахлуване, пише The Times.
Докладите, които по-късно бяха обяснени, като например контрабанда на балони близо до летището във Вилнюс и светлини в морето, за които полицията определи, че вероятно са от преминаващи кораби, бяха отхвърлени.
Подозрителна дейност на дронове е била докладвана в поне 13 страни от НАТО, най-често в Германия. Почти половината от тях са били в близост до летища, а около една четвърт – над военни институции, тренировъчни полигони и склад за боеприпаси.
Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, описа вълната като „съгласувана и ескалираща кампания“ на хибридна война, а Фридрих Мерц, германският канцлер, изрично обвини Москва.
Борис Бондарев, бивш руски дипломат, предположи, че президентът Путин се надява да отклони подкрепата от Украйна. Направени са и сравнения с Китай, който тества решимостта на Тайван, докато други подозират класическо събиране на разузнавателна информация.
Никита Гурцов, старши анализатор в ACLED, организация за наблюдение на конфликти, заяви
„Никой не се съмнява, че това се дължи предимно на Русия“, посочвайки липсата на аварийни кацания като доказателство за способни оператори.
Повечето от 54-те наблюдения все още се разследват, а седем случая са довели до арести. Експертите обаче казват, че шпионажът или смущенията могат да бъдат анонимно възложени на европейски сътрудници, което прави трудно потвърждаването на отговорността, дори и ако извършителят бъде заловен.
Полетите на дроните са част от по-широка схема на провокации. На 19 септември три руски самолета MiG-31 с деактивирани транспондери навлязоха в естонското въздушно пространство. Те са напуснали пространството 12 минути по-късно благодарение на ескорт от изтребители, според представители на отбраната в Талин.
Няколко часа по-късно два руски самолета са прелетели ниско над офшорна сондажна платформа близо до Гданск, Полша, нарушавайки зоната за безопасност на платформата. Норвегия също твърди, че руски самолети са нарушили въздушното ѝ пространство три пъти тази година – след повече от десетилетие без инциденти – а хеликоптер Mi-8 е нарушил суверенитета на Естония в началото на септември.
Безпилотни летателни апарати също са проникнали във въздушното пространство на НАТО, въпреки повишената бдителност. През юли дрон Gerbera, пренасящ два килограма експлозиви, се разби близо до военно тренировъчно поле в Литва – по-ранен инцидент доведе до евакуацията на министър-председателя в бомбено убежище.
Откакто Полша задейства член 4, са регистрирани най-малко 24 инцидента около летища, 13 близо до военни обекти и четири близо до друга критична инфраструктура. Сред случаите са „неутрализиран“ дрон близо до президентския дворец във Варшава, големи квадрокоптери в формация над германско пристанище и 15 дрона близо до белгийски военен обект.
Европейските правителства отговориха с повишаване на военната готовност. НАТО премести своите средства за откриване в Балтийско море, а Германия облекчава правилата си за използване на дронове, докато шведски и полски войници проведоха съвместни учения за защита на острови. Британски експерти по противодействие на дронове бяха изпратени да обучават службите за сигурност в Молдова, а дори беше предложена идеята за финансирана от ЕС „стена от дронове“ от радари и прехващачи.
Разследващите служби също предприеха мерки срещу заподозрени чуждестранни активи. Френските военни се качиха на борда на петролния танкер „Боракай“ под флага на Бенин на 1 октомври, за да разследват, тъй като заподозреният „кораб от сенчестата флота“ се намираше в близост до Дания по време на няколко подозрителни наблюдения на дронове.
Германските служби за сигурност също така задържаха „Сканларк“ на 7 септември по подозрение в „шпионаж с цел саботаж и заснемане на изображения, застрашаващи сигурността“. И двата кораба са освободени и отричат всякаква връзка с инцидента.
trud.bg