Българският футбол пропищя от произвола на видеоповторенията на ВАР. Стигна се до абсурда на мача „Септември” – „Левски” (0:1), в който гол за сините беше отменен заради нарушение, извършено половин минута по-рано. Във всеки кръг отменят голове заради т.нар. „тънка засада”, когато играчите са на една линия и уж върхът на обувката на единия бил по-напред. Според запознати става дума за чудовищни манипулации, които се вършат от ВАР-арбитрите и техника в „тъмната стаичка”.
По-рано през април екипът на ВАР в мача ЦСКА – „Локомотив” (Сф) 1:0 беше изловен, че следи залозите в интернет. Техникът на системата гледаше на живо в телефона си коефициентите, а до него бяха арбитрите Волен Чинков и Стоян Арсов. Ситуацията беше излъчена на живо по телевизията, а после техникът беше уволнен. Шефът на БФС Георги Иванов – Гонзо пък се оправда, че въпросното лице не е техен служител, а на фирмата „Hawkeye“, която доставя оборудването. Същият уж бил предаден на съответните органи.
„Истината е, че Гонзо е наясно с цялата манипулация, но е просто една кукла на конци. И няма какво да направи, освен да играе по свирката на тото-мафията и на корумпираните футболни шефове”, коментират във футболните среди.
Запознат разкрива, че най-големите манипулации се правят с т.нар. „тънка засада”, когато футболистите са на една линия. Техникът можел да нагласи ситуацията така, че да има или да няма засада.
Как става номерът?
От ВАР просто опъват една линия и казват, че „нападателят е с едно рамо пред защитника”. Само че телевизията няма как да отчете с абсолютна точност така наречения „момент на подаването“ – фундамент при отсъждането на засада. Затова от ВАР дават само линията.
Но кой всъщност решава кога да бъде прокарана линията?
В българския случай това са техниците, които работят със специалния софтуер „Пиеро“. От тях е и онзи, когото сгащиха да залага.
Виждали ли сте кадър по кадър камерата да следи кога точно топката се отлепя от крака на футболиста?
Не, разбира се. Математически това е невъзможно. Нека приемем, че началната скорост на паса е 3 метра в секунда (около 11 километра в час, което всъщност е бавно). Техниката на повторение в повечето случаи дели секундата на 25, за да извади 25 отделни кадъра. Следователно, дори и при такова бавно подаване, между два кадъра имаме цели 12 сантиметра разлика, ако разделим тези 300 сантиметра на 25. А какво остава, ако топката се движи по-бързо?
Само че ВАР изобщо не си задава въпроса дали е толкова точен при определянето на момента, в който топката се подава напред. Аргументът е, че някаква си една десета от секундата е пренебрежимо малко време. Но това всъщност се явяват два кадъра и половина. В тях топката дори и с този немного бърз ход може да измине почти 30 сантиметра.
Същото важи и за самия стоп-кадър около линията, при който коментаторите от студиото отсъждат има ли засада или не. При една бърза атака нападателят може да развие 12 километра в час, което прави 3.33 метра в секунда. Но нека приемем, че българският футболист не е чак толкова бърз и се движи с 2 метра в секунда. За една десета от секундата той се придвижва с 20 сантиметра. Следователно, ако линията бъде прокарана една десета от секундата по-късно, нападателят ще бъде с 20 сантиметра по-навътре в полето на противника. А сме виждали да се отсъждат засади за 5 сантиметра.
„Техникът може да манипулира кадъра както си иска”, разясниха запознати с машинациите. Навремето изобретателят на ВАР у нас Сашо Диков извършваше операцията „Асене, върни!”, като караше режисьора на пулта да връща кадрите и да определи с максимална точност момента на подаването. Самият Диков казваше, че никой техник от телевизията не е толкова сръчен, точен и прецизен, че да уцели точния момент за прокарване на линията. Особено ако става въпрос за десети от секундата. Да не говорим, че в действията участва и поне един защитник, който се движи с подобна скорост.
Специалист от ВАР-системата коментира, че дори и повторенията на засади от половин метър не са най-обективният съдник. Всъщност става въпрос за едва четвърт секунда, и то при хипотетично тромав нападател, който тича с 2 метра в секунда. А констатацията „имаше цял метър засада“ всъщност се основава на половин секунда време.
Именно това се използва, когато трябва да бъде отсъдено дали има „тънка засада” или не. Друг от номерата е този, при който главният съдия не иска да чуе, че ВАР алармира за някакво нарушение. „Така свири например Георги Кабаков, когото броят за рефер №1. Той си решава какво и кога да отсъди, и кога да се съобрази с ВАР”, твърдят от съдийската колегия. А сред ВАР-арбитрите най-брутални били Драгомир Драганов, Волен Чинков и Владимир Вълков, които виждали каквото и когато си искат. „Футболът уж трябваше да стане по-справедлив, но българският ВАР го съсипа напълно”, оплакват се ощетени от шашмите с видеото.
Източник: Уикенд