Как шофирам по магистрала "Тракия" от Бургас до София без да докосна спирачката нито веднъж и то при натоварено движение 😉
От момента, в който стъпя на скоростния път след изхода на Бургас, оставям такова разстояние между мен и предния автомобил, че там не само между нас може да влезе всеки, който изпреварва, но и като го видя в огледалото за обратно виждане как се набира, отделям крак от педала на газта, за да започне колата да намалява скоростта сама и когато той се включи в нашата лента, да не се налага да докосвам педала на спирачката.
През целия път – а аз не спирам за почивка – предното превозно средство в дясната лента е толкова далеч пред мен, че тази дистанция не ме интересува и така постоянно следя какво се случва отзад. Изпреварвам само, когато съм сигурна, че отзад не лети някой с 200 (няма по-гнусни и агресивни шофьори от турците и те знаят прекрасно, че никой за нищо не им държи сметка в България, ако ще и с 350 да минат!) и макар да поддържам скорост от около 125-140 км/ч, нито веднъж не съм в ситуация да бия спирачка.
На ужасно много отсечки по "Тракия" е безразсъдно и жестоко спрямо самия автомобил да се шофира с повече от 90 – усещането за пътя е като за третокласен, но поне са две ленти и докато едни в ляво ще се избият с шеметна скорост, останалите търпеливо чакаме "турбуленцията" да свърши 🙂
Малко преди София по магистралата с включена сирена летеше полицейска кола и в небето видях да се вие черен дим. Вече бях видяла няколко пожара и помислих, че отново е пламнало нещо край пътя. Оказа се обаче, че е кола: на банкета стояха двама мъже, полицейската кола спря пред тях, а на 30-тина метра по-назад се издигаха огромни, мощни пламъци и видях, че от колата вече остава само сгърчен скелет. Докато преминавах край нея, усетих жегата на пламъците. Много страшно изглежда!
Лияна Панденлиева
