Един от първите пъти като бях цензуриран от любимите комсомолци от фактчек беге беше като писах за Имане Хелиф. Фрапиращото беше, че си бях подбрал думите и дори не съм твърдял пряко, че е мъж, защото отлично знам как Министерството на истината забранява някои неща и се бях изразил…деликатно, така да се каже.
И все пак, като много други бях цензуриран.
Ето, че сега излиза друга информация, при която (изненада) ще се окаже, че тези с властта да решават какво е истина са излъгали.. Както се случва с много други казуси. Вижте какъв парадокс става – цензурираните губим аудитория, понякога си губим платформата, защото те казват, че лъжем. Ние обаче не лъжем, но пак сме понесли наказанието. Същевременно, те лъжат, но за тях няма абсолютно никакви последици.
Това е може би най-коварната част от този целия режим на цензура, който впрочем още съществува, просто е във временна почивка и чака следващия удобен политически момент да се впие още по-дълбоко.
Виктор Блъсков