Днес за няколко минути чух един млад мъж, политолог вероятно, при логорейното Лори от "Нова нюз".
Обсъждаха корупцията.
Та този се изцепи, като подобни нему неграмотници, че тя, корупцията, е от чистачката, която краде тоалетна хартия до върховете на властта. Демек, всички сме в кюпа.
Млади, тъпи момко, чистачката е крадла – за корупция трябва да има свързване с властта. Какви властови отношения има хигиенистката, бе!
Когато в България се заиграхме с перестройката, ръководена от хора висши партийци, противници на Бай Тошо с идеалната цел, казана от народа "стани, куме да седне жене ми", тоест аз, мой колега написа в "Труд" разстърсващ материал за корупция. Баси смелостта!
Не къде да е, а в Етрополе – за един "селски" районен прокурор, ма там нещо, омотан с правешки връзки.
Заглавието беше бомбастично – "Корупция, облечена във власт".
Е, с какво да е облечена корупцията – с престилка на чистачка ли?
Старите колеги му казваха, че заглавието е без връзка с мозъка, но то бе измислено в кулоарите на ЦК на БКП.
Авторът моментално получи ореол на дисидент, изгонен от "Труд" и назначен в… "Работническо дело". После стана депутат от БСП, Бог да го прости!
Беше приятел, уважавах го и не ме интересуваше по какви причини стана изведнъж борец за правдини и свободи.
Давам го само за пример, че с този термин "корупция" всяка власт си прави еквалибристики за постигане на свои цели – корупционни.
Чистачките нямат нищо общо.
Не помня леля Стойна от редакцията да е станала депутат след Десети, но тя и не крадеше тоалетна хартия – бършехме си газовете с вестници…
Зоя Деянова
