Забравихме стойността на голямото сплотено семейство
Единственото хубаво нещо покрай случая в Ягода е, че заговорихме за самотата. Самотата е един от най-сериозните проблеми в цяла Европа и особено у нас.
Наскоро гледах новия сезон на любимия ми сериал "Фермата на Кларксън" и там главният герой решава да купи някоя местна кръчма, типичен английски пъб. Оказва се, че почти всеки пъб или е фалирал, или се продава. По едно време Кларксън се замисля какво е станало със селата и фермерите, където средна възраст вече е над 52 години:
"Нямаш вече местен лекар, по един на 100 села е, чака се до безкрай за часове. Няма местно ченге да патрулира. Няма го местния свещеник. Ако няма да има и местната кръчма… какво остава?"
Е, у нас има села не просто без местна кръчма, а напълно опразнени с изключение на няколко къщи. Имаме малки градчета с блокове, в които само в един апартамент има жители. Колко възрастни има изоставени напълно от семействата си, които са или в София, или в чужбина?
По статистика към 1/4 от възрастните хора у нас се чувстват самотни, горе-долу колкото средното в Европа, но малко се съмнявам да е така. Кой въобще ще намери наистина самотните възрастни, та да ги пита.
Много ми става кофти, като някой се възмущава например как бабите хвърлят торби с пари от терасата на телефонните измамници. Хайде вас да ви видим да ви изоставят всичките ви близки, да седите сами по 24 часа в апартамента, 16-20 от които пред телевизора, от който слушате дежурните страшни и драматични неща. След година-две какви ли ще сте?
Някъде покрай манията за материалното забравихме стойността на голямото сплотено семейство. Децата и особено отглеждането им с грижа, внимание и ценности се отплаща в това отношение, при това сериозно. Както и, разбира се, да се стараем да даваме такъв пример за общество, в каквото те биха искали да живеят. Не настоявам, че всеки трябва да има пак по 8 деца, но поне трябва да мислим за самотата и изолацията. Целият западен свят трябва сериозно да мисли за това.
Автор: Виктор Блъсков
trud.bg