КОЙ ЩЕ СЕ РАЗПАДНЕ?
Европейският съюз или Руската федерация?
Очевидно стратегическата цел на Запада е да провокира разчленяването на Русия. Това, което не можа да бъде постигнато през 1917, 1941 и 1990 г., отново е задача номер едно за Лондон, Берлин и Париж. За да оцелее в голямото стълкновение с Китай и със САЩ Западна Европа има отчаяна нужда да сложи ръка върху руските богатства. Сега повече от всякога. А тази цел не може да бъде постигната при силна, единна и ядрена Русия. Огромната страна трябва да бъде разкъсана на парчета, които да станат суровинен придатък на Европа. Ако успее – тя ще се върне на бял кон като непреодолим световен фактор и арбитър в противоречията между САЩ и Китай. Ако се провали – чака я непривлекателната участ на второ- и треторазрядна сила. Затова Западна Европа хвърля сега всичките си сили по всички фронтове срещу Русия. Играе ва банк. Битката за Украйна изглежда загубена, но стратегическата цел за завладяване на руските богатства не е изоставена. Напротив, тя ще се развива по всички направления – санкции, конфискации, заплахи. Вероятно натиск ще се упражнява от Кавказ и средноазиатските републики от бившия СССР, ще бъде активизирана и петата колона вътре в Русия. Европа разчита Путин да слезе от сцената и в междуцарствието да се повтори Случаят Горбачов.
Какво ще стане обаче, ако Европа не успее да разбие Русия и загуби войната? Първо, ще бъде изметена сегашната европейска върхушка. Ще последва разпадане на ЕС и прекрояване на европейската карта, вкл. тази на Великобритания. Ще отпадне от челните класации по много показатели. Дълги години европейските народи ще се утешават със старата мъдрост, че бедността не е порок. Това, което вече виждаме, е война, а всяка война завършва с победител и победен. Вторият пие горчивата чаша.
За изхода от сблъсъка ще има значение позицията на Китай и на САЩ. Пекин вече заяви,че не би приел загуба на Русия. Това съвсем ясно значи, че Пекин ще ѝ се притече на помощ, ако тя започне да губи. Китай знае, че ако Москва падне, всички дула ще се насочат срещу него и отсега обосновава следващите си стъпки.
Интересна е позицията и на Вашингтон. САЩ вече нямат нужда от Европа като плацдарм за конвенционална война с Русия или като база за изстрелване на ракети. Ако между САЩ и Русия избухне война, тя ще е от първите мигове термоядрена и няма да има нужда от сухопътни операции. А и американските ракети са много по-бързи и трудно уловими, за да е необходимо да бъдат базирани на стария континент. Тогава за какво им е е Европа? При тези обстоятелства САЩ имат повече интерес да развиват отношения с огромен пазар и неизчерпаем източник на суровини, каквато е Русия, отколкото с една бедна на суровини и конкурираща ги във всичко Европа.
Което показва, че Европа влиза във война, в която шансовете не са на нейна страна. Тя е далеч по-неподготвена във военно отношение от Русия, разполага с незначителна спрямо руската ядрена мощ и, ако бъде лишена от американската подкрепа, трябва отсега да хвърли пешкира. Лошото за всички нас е, че няма да го направи, дори да се увери в точността на споделените по-горе предположения за американската позиция. Заслепена от омраза и алчност, тя упорито ни тика към бъдеще, което навремето Чърчил описа с три думи : “ Кръв, пот и сълзи “.
Васил Василев