Българите след освобождението от турско робство избраха Левски за свой безсмъртен държавен глава. Държавен глава, който първо бе обесен, а чак после се възкачи на престола – на духовния и морален престол.
Големите думи са опасна работа, особено когато се отнасят за големи хора, какъвто е Левски. И колкото по-големи думи се опитваме да кажем днес, толкова повече раздуваме балона на собственото си безсилие. Балоните и фойерверките ги владеем до съвършенство, но те не са звезди – те са само балони и фойерверки.
Ние отдавна не говорим за Левски. Ние се надвикаме все по-силно и по-силно и се надпреварваме да си измисляме Левски такъв, какъвто ни е нужен. Ама лично на нас.
Защо бе, хора? Докога така? Докога митът за Левски ще е оправдание за собствените ни провали? Докога ще използваме Левски като рецепта за болкоуспокояване и самочувствие? Левски не е рецепта и не е универсален лек – той е усилие, любов плюс чест. И плюс готовност да се пожертваш – да се пожертваш лично и осъзнато.
Тук ще спомена само, че между другите неща в тефтерчето си Левски е записал и рецепти – рецепта срещу зъбобол например, рецепта за спиране на кръв. Сигурно е искал Апостола освен рани да предложи на хората и рецепта за спиране на кръв.
Откакто се помня, все се питаме какво е Левски. И си мислим, че като се питаме какво е Левски, някога ще намерим отговор. Дай боже!
И аз също си имам своите въпроси за Левски:
Васил Иванов Кунчев наистина ли е лъв? Лъвско ли е наистина неговото име? И какво значи лъвско име?
Дякон Игнатий наистина ли е монах? И защо оставя расото? Дали Васил Иванов Кунчев оставя някога расото наистина?
Питам се и още той светец ли е, има ли някъде по света лъв светец? И кога монахът става лъв?
Питам се и лъвът наистина ли може да събере и да води народното стадо.
Искам да знам и дали наистина Левски е убил в Ловеч едно момче ратайче, и искам да знам къде е границата между светеца и лъва.
Искам да знам и дали е вярно, че Левски е бил мразен, както оня поп от Плевен, който пише, че ако може, ще клъцне Левски като змия между веждите.
Искам да знам пеел ли е турска песен за саможертвата преди бесилото.
Вярно ли е, че жените са се влюбвали в него, как ги е омагьосвал?
Вярно ли е, че е бил властолюбив, че е имал двойник?
Вярно ли е, в края на краищата, че е имало такъв човек?
И вярно ли е, че не знаем какво да го правим този Левски днес?
Като създадохме от Левски религия, защо всички искат да са основен камък в църквата му? И защо тези „всички“ умират да си държат портретите му в кабинетите си? Свети Петър е камъкът в Христовата църква, а Матей Миткалото – в църквата на Левски. въпросът е решен и край.
Исках да напиша човешки думи за Левски, а ме повлече извисяването и уголемяването. Макар да знам, че никакво извисяване повече не е възможно, освен височината на Бесилото.
Колкото е високо Бесилото – толкова.
Другото е от Дявола и от суетата човешка.
Николай Милчев