Колкото и да си обичам народа, няма как да не забележа ужасяващата деградация, която ни превръща като някакво чудовищно ГМО от нация в сива, крякаща и елементарна сган, която е с общия интелектуален капацитет на пуйка и то не от най-умните.
Старци злобно стрелят по котки с ловджийски пушки, жени тровят животни с антифриз, след което се прибират да целунат внуците си. Мъже изоставят семействата си и смятат, че всички са им длъжни. Жени не раждат, за да не си развалят фигурата и кариерата и търсят някой, който да ги издържа.
Всички се възмущават от корупцията и политиците и всички искат и те да участват в корупцията и да станат политици. Всички се подиграват на мафията, но всички й се кланят и подчиняват.
Глупостта е на пиедестал, смелостта е смъртно пронизана с копието на подигравките и клеветата. Моралът е разпънат на площада и всяка ковра минава покрай него да го замери с камъни. Достойнството е обесено на най-високото дърво в държавата, а с трупът му плашат малките деца какво се случва, ако не се подчиняваш на силните.
И цялата тази злоба и завист, които, ако ги впрегнем в енергия, ще ни стигнат дори да напуснем планетата. Ценности – няма, възпитание – няма, морал – няма.
И над целият този акълолипсис се носи приглушеният смъртен рев на стария, покрит с рани и подигравки стар лъв…..
И хиляди пъти бих предпочела да си отидем във война, в битка, в революция, в бунт, отколкото чудовищно оскотяване и изчезване безследно и безславно в нощта….
Елена Гунчева-Гривова