Властта отново стъпи накриво. Пребитият шеф на ОДМВР в Русе се превърна от знаме на правоохранителните органи в мърляв парцал на същата тази система – от обикноввения полицай до областния шериф и нагоре по стълбицата на прокуратурата, съда, та чак до министъра на вътрешните работи. Същата власт настървено и с много хъс се самозакопа в лайната в опита си да превърне в мъченик и жертва един окичен с ланци и други мутренски реквизити висш полицай.
Случаят не е приключен, но е рано да се забравя. На повърхността изплуваха десетки въпроси и милиционерски нечистотии. Няма да навлизам в детайли, защото стана ясно, че това, което ни разправят, не отговаря на истината, а искат от нас да имаме сляпо и глухо доверие на властта и т. н. институции.
А аз се питам как ли се чувстват гражданите на Русе, особено след светкавичната атака на Къдравата Сю, който прибързано и истерично хвърли тежки обвинения срещу едни младежи, които може да се окажат невинни, а сега търкат наровете в ареста. Тези обвинения едно по едно се пропукват по силата на елементарната логика. А казват, че докторантурата на Сю, юрисг по диплома, била на тема човешките права.
Излишно е да питам журналистите защо не разглеждат измислената история за пребития полицейски началник от гледна точка на хората, които те презрително наричат обикновени? От Русе на талази се носи смрад и миризма на страх и този път обгазяването не е от Гюргево. Управниците, забъркали гнусната каша, имат шанс да се измъкнат, ако съберат кураж и разнищяг факгиге, но те няма да го направят, защото са се самозабравили и защото се страхуват. От какво ли? Ами от това какво може да изпее татуирания шеф на ОДМВР, който е назначен с нечие ходатайство. Някой, който му е купил гангстерския ланец и му е подарил скъп, но парвенюшки часовник. Ние трябва да сме благодарни, че старши комисарят не е извадил служебното си оръжие и не е изпозастрелял нападателите си. Но той дотолкова се е взел за недосегаем, че най-вероятно не носи пищова си.
Любомир Кольовски
