Консервната промишленост в България може би е пред своя край. Скоро на рафтовете в магазините ще се предлагат кисели краставички от Индия, печени чушки от Северна Македония, компоти от Гърция и конфитюри от Египет. Предупреждението е на инж. Стойко Кировски, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.
Той отбеляза, че бизнесът им зависи от суровината, работната ръка и пазарите. А те, уви, изчезват. Пазарите за нас бяха най-силни, когато изнасяхме сериозни количества консерви за Русия, спомни си той, като уточни, че тогава производството на консерви у нас е било близо 900 000 тона годишно. Сега е шест пъти по-малко – до около 150 000 тона. На базата на този висок спад започнахме да произвеждаме все по-малко и по-малко, обясни Кировски.
„Европа е с три пъти повече население от Русия, но имиджът на българските стоки там е много нисък. Не ни обичат много европейците. Работим с Европа, но под техни брандове. Никой не иска нашите марки там. Вдигаме имиджа на европейските марки, но нас никой не ни познава. Нямаме сили сами като бранш да се промотираме в Европа. С това държавата може да ни помогне", призова предприемачът и изтъкна, че качество на българската стока е много високо.
Стойко Кировски отбеляза и спада на производството на плодове и зеленчуци. По думите му българският пазар е изключително затворен. „Над 70% от пазара е в ръцете на търговските вериги, които ни притискат изключително много за цени. Работим с минимални печалби от 3 до 5%. Ние пък натискаме производителите на плодове и зеленчуци и те започват да се отказват един по един. Нашият бранш е забравен от държавата", посочва той.
Внасят се много суровини от цял свят. Според хората от бранша обаче това противоречи на логиката за нормален бизнес. „Нямаме ли местна суровина и местни работници, които да я произведат, бизнесът малко по малко умира”, въздъхва Стойко Кировски. Около 2000 души са заети в бранша.
Преходът е отнел на сектора много време и това е една от причините обемите на производство да спаднат драстично. Към днешна дата предизвикателствата пред производителите са свързани основно с липсата на суровини и работна ръка, както и със справянето с конкуренцията в чужбина. Всички консервни фабрики, които работят с пресни плодове и зеленчуци, купуват продукцията основно от България или от съседни на нас страни, а тези, които работят със замразени плодове и зеленчуци, могат да си позволят да търсят по-ниски цени на по-далечни разстояния, обясни председателят на СППЗ.
„Основно се работи с български плодове и зеленчуци. За съжаление, те всяка година намаляват, което ни принуждава да свиваме обема. Свиването на производството на плодове и зеленчуци в България през последните 30 години е над 10 пъти. Зеленчуците особено не достигат за нашите консервни предприятия”, коментира инж. Стойко Кировски.
Преди 1990 г. консервната промишленост в България е сред водещите в Европа. Пръснатите из страната 40 консервни комбинати, заводи и фабрики бълват големи количества продукция, като 85% от стоката се гълта от Съветския съюз.
С края на СИВ обаче идва и залезът на огромна част от предприятията в сектора. Причините са много – лошо стопанско управление, некоректни руски партньори, неконкурентна продукция на фона на междувременно навлезлите на руския пазар световни гиганти от бранша, загуба на завоювани пазари, непредвидим курс на долара.
Източник: Уикенд