Големият успех на срещата във Вашингтон е, че провалът ѝ бе замазан. Зеленски и европейците положиха огромни усилия да не се разбере, че нищо от това, на което се надяваха, не се случи. Великодушният Тръмп, развеселен от тяхната безпомощност, им помогна да прикрият неуспеха си.
Всъщност, във Вашингтон бе постигнато всичко, което искаха Путин и Тръмп и нищо, за което бяха пристигнали Зеленски и клакьорите му. Украинецът дори облече костюм с надежда да умилостиви американеца, а европейците се умилкваха с надежда да бъдат поканени на следващата среща с Путин. Напусто! Тръмп се държа с тях като строг възпитател пред двойкаджиите в класа. Прочете им конското, поясни им кой командва парада и ги заряза, за да си говори с Путин. Европейските добри намерения се отложиха за неопределено време.
Тръмп се измъкна от обяснения с прочутите си двусмислени фрази в бъдеще време. Путин не направи и това. Той вече знаеше накъде духа вятърът. Направи си сметката, че за него сега отношенията с Тръмп са по-важни от Одеса или от няколкостотин кв км повече украинска земя. А на Европа се падна да мисли за гаранциите за сигурността на бъдеща Украйна.
Васил Василев