Днес масата българи вярват, че живеят в свобода и демокрация, че ги управляват представители на леви или десни партии, избрани от тях, от народа, на парламентарни или президентски избори, вярват, че живеят в правова държава под върховенството на закона. Вярват и в това, че в цялата евроатлантическа общност е така, а Русия, Китай, Иран или арабските страни живеят в диктатура, тоталитаризъм или комунизъм.
Също много българи вярват, че либералната пазарна икономика без държавна намеса, свободния пазар и чуждите инвестиции са нещо задължително хубаво и без тях ще измрем.
Мили хора, всичко това са само лъжливи пропагандни клишета и тяхната вредност и лъжовност трябва да бъде осъзната от колкото се може повече хора. Ако искаме да променим мисленето и стереотипите си, за да сме адекватни борци срещу статуквото, то трябва да се замислим над същността на понятията, с които ежедневно ни залива пропагандата и да отхвърлим лъжите и измамите.
Ерго – трябва да се отървем от клишираното мислене. Матрицата нарочно ни го налага, за да ни държи по лесно под контрол. Тя постоянно ни набива в главите едни и същи мантри, по един и същ алгоритъм, като целта е тези понятия да станат за нас аксиома, да не поставяме под съмнение тяхната истинност.
Ще започна с широко налаганото понятие „свобода“. Ежедневно чуваме как ние, живеещите в евроатлантическата общност, сме свободни, а онези, другите, не били свободни. Но, какво значи свобода? Нима в западните страни има истинска свобода? На думи това означава да имаме право на глас, право на волеизлияние и изобщо – разрешение да правим каквото си искаме.
Действително, днес у нас всеки може да нарича Бойко Борисов тиква, Боко и т.н. Но какво от това? Мислите ли, че на Бойко му пука? Ама имало свобода на словото? Каква свобода на словото? Националните медии канят едни и същи коментатори и анализатори, които служат на управляващата мафия. Не помня мен да са ме канили в БНТ, примерно, за да си изразя мислите и да се възползвам от свободата на словото. Там, обаче всеки ден се редуват пасита, дайнофци, гоговци,хъмпъри и всякакви подобни.
Същото е и понятието демокрация. По учебник, демокрацията (от гръцки: δημοκρατία, „народовластие“) е форма на управление, при която държавната власт произтича от народа чрез консенсус (консенсусна демокрация), чрез провеждане на референдуми (пряка демокрация) или избрани представители (представителна демокрация).
Това е власт на народа, нали…обаче къде е тази власт? Къде е консенсусната демокрация, след като никой не брои народа за нищо. Колко пъти вече у нас проучванията показват, че искаме едно, а управляващите правят съвсем друго.
Сегашната ситуация с еврозоната е само последен пример. Няма и пряка демокрация – изобщо я няма. Но и тази, която у нас уж управлява – представителната демокрация, и нея я няма. „Избраните представители“ са по-скоро назначени от едрия бизнес, чуждите служби, разни ложи и клубове, а не са избирани от народа. Предлагат му ги наготово в партийните листи. А как се назначават министри, посланици, шефове на агенции? Там пък обикновените хора съвсем не се месят.
В същото време, всеки опит, всяка дума за промяна на статуквото веднага е определяна като фашизъм, комунизъм, диктатура и т.н. Обикновеният човек, като чуе днес комунизъм, фашизъм или диктатура и веднага в главата му се появяват я концлагери, я дочени дрехи, я милиционери, които разстрелват всеки, който каже нещо за режима. Това, разбира се, пак е клише, наложено от сегашното статукво и нямащо нищо общо с историческата реалност.
Истината е, че днес не живеем в никаква демокрация, а под пълната власт на олигархията, във феодализъм, в който масата са полуроби на шепа феодали. Едно малцинство богаташи налага своята диктатура над огромното мнозинство и на всичкото отгоре нарича това либерална демокрация. Затова и всички, които са против властта на богатите, против свободния пазар и против фактическата липса на държава субект, а искат социална справедливост, силна държава и контрол над парите и икономиката, са обявени за врагове.
Днес пропагандата на статуквото повтаря клишетата ляво и дясно, леви и десни.
Отдавна няма нито класическо ляво, нито класическо дясно. Също така няма и класически център. Десните уж консерватори днес изповядват либерална икономическа политика за ненамеса на държавата в частните дела, „либерални” са и към всякакви налагани „транс” и „мулти” ценности от рода на джендъри, мигранти, безрасовост. Все още някои от тях споменават Бог, държава и семейство, но някак по задължение, за да изглеждат християндемократи, тоест – консерватори. Почти същите са и т.нар. центристи – либерали. И те изповядват същото.
В ляво повечето леви отдавна забравиха марксизма-ленинизма, тъй като тезата че съветския социализъм няма нищо различно от националсоциализма, беше наложена почти насилствено от десетки "учени"…като тръгнем от Херберт Маркузе и стигнем до Жельо Желев.
Левите партии днес изповядват т.нар. „фройдомарксизъм”. Тяхна социална база са малцинствата – етнически, сексуални, религиозни, както и феминистки, антифа и всякакви маргинали. Всичко това е обусловено, според гурутата на „новото ляво”, от липсата на пролетариат в марксовия смисъл, от превръщането на част от него в буржуазия, а на друга част-в паразити консуматори.
Всички днес са за либерална пазарна икономика, свобода на всякакви етнически и сексуални малцинства, както и минимална или никаква намеса на държавата в обществения живот. Така буквално пеят в един и същи хор, защото са слуги на едни и същи господари, а представителната демокрация е превърната в театър.
Дори и журналистите вече нямат понятие кое е политическо ляво, дясно или център. Пример са „шутовските” словесни завивания от страна на наши медии по отношение на някои извън системни партии. Наричаха ги крайно десни, после крайно леви, после фашистки, а сега и популистки или консервативни.
Много днес вярват, че живеем в правова държава и под върховенството на закона. Това е поредна опашата лъжа. Правото и върховенството на закона реално се определят от същата олигархия и са направени изцяло в нейна полза, а не в полза на народа. Само един поглед върху това кой и как прави законите и кой и как назначава съдии във висшите съдилища е абсолютно достатъчен,
Клишетата са много и няма да мога да опиша всички в един пост. Затова ще завърша с пазарната икономика и чуждите инвестиции.
Масово налаганото понятие "свободен пазар" е лъжа. Реалността в друга – целият пазар у нас се базира на картелни договори между представители на едрия бизнес в различни сфери, чиято цел е максималната печалба за тях.
Няма и никаква свободна конкуренция, а "големите риби" са си разделили пазара така, че дребните рибки никога да не растат.
"Чужди инвестиции" не е нещо хубаво, а е поредна форма на завладяване. Всеки ден папагалите по медиите на матрицата ни повтарят колко важно било привличането на чужди инвестиции и глупаците се радват, че Кауфланд направил еди в кой си град нов магазин. А защо го прави Кауфланд? За да живеем ние по-добре? Таратанци. Прави го, за да завладее трайно пазара в България, чрез което, разбира се, да мачка местни търговци и производители. И го прави, за да печели, като всеки бизнес, и да изнесе печалбата си. Обаче матрицата напява колко е хубаво това и, едва ли не, преди да дойде Кауфланд, е нямало откъде да си купим хляб.
Така стоят нещата и колкото повече го осъзнаят – толкова по-добре. За да променим нещо наистина, първо трябва да спрем да вярваме в лъжи и измами.
Иван Спирдонов
.