Тази събота, 14 юни, в София се състоя едно от най-мащабните събития Шествие за семейството, с кауза за демографска стратегия. Мероприятието се провежда пета поредна година, като привлича все повече поддръжници и участници. Тази година пред храм паметника „Св. Александър Невски“ се събраха над 10 хиляди души в подкрепа на българското семейство и християнски ценности. Какво искат да покажат с шествието си, попитахме един от организаторите – политикът Кристиян Шкварек.
– Г-н Шкварек, вие сте един от организаторите на Шествие за семейството, което се състоя тази събота за пета поредна година. Опишете как премина събитието?
– За първи път се случва да успеем наистина да напълним целия площад пред храм-паметника „Св. Александър Невски“. За нас това е огромен, исторически успех, тъй като започнахме едва няколко стотин човека през 2021г. пред пилоните на НДК. Тогава дори не можеше да си мечтаем да го преместим на сегашното му място, камо ли да строим сцена, да имаме изпълнители, да сме официално под егидата на Българската православна църква. Да изпълним площада и после да преминем в грамадно шествие, което за нас е огромен успех. Искаме да благодарим на всички, които дойдоха и ни подкрепиха и най-вече подкрепиха каузата.
– Какво искате да покажете с това масово събитие?
– Става въпрос на първо място за голямо християнско шествие. За нас централно е самото шествие за семейството като мероприятие, около което организираме и останалите неща. Имахме и концерт след шествието, изпълнители, молебен, но на първо място за нас е важно, че хората дойдоха с цел демографска стратегия на България, с цел семейни политики, това да има някаква консервативна алтернатива на днешния ден.
– Защо е важно това?
– Защото сме най-изчезващата нация в света. Няма по-важна причина в модерния свят да извършваш политическа дейност от тази да се бориш срещу буквалното заличаване и изчезване на българите като популация. Да, според световните статистики ние сме най-бързо изчезващата нация в света, трябва да направим нещо на национално ниво. Защото ние затова шестваме, за да накараме държавата да вземе мерки и да направи демографска стратегия, по примера на други европейски държави дори. Ние не изпълняваме никакви конкретни мерки, поради което ние ще шестваме, докато тя не започне.
– Какво искате да внушите?
– На първо място искаме да убедим хората именно това, че няма по-важен и централен проблем в модерна България от изчезването на този народ. Няма друго нещо, за което е по-важно да се шества, да се протестира в днешно време, освен това да накараш държавата да вземе мерки за този най-важен и централен проблем. Всичко друго е вторично. Това да се оправи тази катастрофа с изчезването на българския народ е първично.
– Имате ли някакви конкретни предложение да се случи това?
– Да имаме конкретни разработени демографски стратегии от други държави в Европа, като Чехия, Унгария и Полша. Дори и да се стигне до потенциално обсъждане на този въпрос публично и с държавата трябва на първо място да бъде наложена идеята, че това е най-важният и централен казус в нашето общество, а ние още не сме стигнали дотам. Затова още сме на етап шествие, на обществена агитация от улицата, да кажем на държавата, че това е най-важното, за да се стигне до конкретни стратегии. Държавата сама да си създаде стройна, конкретна, подробна демографска стратегия, но тя не го прави.
– Казахте на база примерите от други държави, посочете някои от тях.
– Има много държави, в които конкретно и ясно е насърчавано създаването на нови семейства и деца посредством данъчни облекчения например, всякакъв вид финансово облекчаване на младите семейства, облекчаване за жилищно кредитиране за първи дом на млади семейства. Има страшно много неща, които да помогнат на едни млади градски хора най-вече, тай като почти всички живеем в градовете и сме част от средната класа. Предимно това е нормализацията в развития свят. Едни млади здрави хора от големия град как можеш да ги насърчиш да правят деца? Това нещо е проучвано в много държави, правени са много опити и някои от тях сочат, че има много добри резултати именно от подобни финансови облекчения, безлихвени кредити и т.н. Има страшно много въпроси в образователен, обществен, здравен и културен план. Ние вярваме, че с подобни шествия, колкото по-големи и чести стават те, трябва да се вземат в някакъв момент мерки.
– Говорейки за семейство – семейство равно ли е на брак според Вас?
– На първо място за нас, като християни, семейството е брак и то под формата на обед пред Господа. Ние на първо място възприемаме, че църковният брак е единствената форма на брак, това е наше субективно мнение. Но няма как то да не бъде изразявано – когато човек е християнин, то не трябва да се срамува от собственото си мнение в колкото и атеистичен свят да живее. Моето лично мнение е, че църковният обед пред Господа е единствената форма на
брак и на семейство, което формално би следвало да има в едно християнско общество.
– А гражданският брак?
– Това е изключително нова и модерна, късна измислица, която по времето на социализма социалистическата партия в България измисля по съветски модел. Няколко светски отровни двойника на християнските тайнства. Например, има държавно погребение, измислят държавно кръщене – такава простотия измисля БКП, както и държавен брак. И преди това го има гражданският брак под форма на подписване, но церемонията, обредните домове, лелката от общината, която чете някакъв ритуал… Всичко това е измислено сред 1944г. Под формата на опит да се замени с отровен двойник церемонията и тайнството в църквата. Тоест, тайнството на брака в църквата да има някакъв тотален двойник в общината, в Обредния дом, където някаква лелка ти имитира ритуал, който е пълна бутафория. Никога не го е имало преди 1944 г, измислен е от комунистите. За мен това е простотия, измислена от един атеистичен режим, който се е опитал да замени тайнствата. Някак българският народ 1200 години преди това успява да съществува, функционира като народ, жени се, кръщава и умира без Обреден дом, в който светската държава ти имитира някакъв ритуал. Правели са го само с църква – много по-смислено е и по-дълбоко, много по-носещо някаква символика и дотогава сме се справяли достатъчно добре като общество, за да оцеляваме, размножаваме и да растем. В последните 60 години, когато сме заменили това с един светски, атеистичен режим, сме напът да изчезваме.
– Не решава ли гражданският брак редица отношения като имотно състояние, унаследяване, родителски отговорности и други?
– Разбира се, той затова е създаден още през 19в. в Западна Европа, като разликата обаче е, че до ден днешен в повечето държави можеш да не отидеш до Обредния дом, да не ти чете лелка някакъв измислен ритуал, а в повечето цивилизовани държави хората отиват в църквата, получават църковен брак и автоматично получават документи, че са оженени, тоест държавата им признава църковният брак за граждански. Няма я тази измишльотина, която се ражда зад Желязната завеса, има го само в социалистическите държави – да се отиде първо в Обредния дом и да се имитира. Защото това е куха имитация на церемониалност, в която държавата имитира църквата. И после да се качите на колите и да отидете в църквата или обратното. Накрая в ресторанта. Даже някои хора отиват само в ресторанта. Дори има т.нар. „изнесен ритуал” – прави се в ресторанта. Това е бутафория, която социализмът измисля, за да създаде три отровни двойника на християнските тайнства, като два от тях естествено умряха след края на социализма. Хората престанаха да си организират държавно кръщене или държавно погребение. По естествен начин хората престанаха да ги уважават. Но този държавен брачен обред се закрепи и продължава да го има от преди 40 години.
– Какво е представлявало държавно погребение и държавно кръщене?
– Там принципът е следният – взима се ритуала от църквата и се слага светски, държавен човек, да се опита да изимитира нещо подобно, без да чете от Евангелието, без целият смисъл, който представлява тайнството, просто държавно лице се опитва да импровизира – то е нагърбено с отговорността да си измисли ритуал, да изглежда тържествено, но някак си да не е църковно.
– На София прайд също говореха за брак. Понеже еднополови бракове у нас не са разрешени дали това не е стъпка към искането на нещо такова?
– Те открито го заявяват. ЛГБТ и София прайд, откакто съществуват казват, че желаят в България да бъде изпълнена пълната програма на западното ЛГБТ движение. За повечето хора исканията звучат резонно – дайте им да се женят, да осиновяват деца и т.н. В момента, в който те получат всяко едно от тези искания, въобще по света, където са получили едно от тези искания, моментално вадят две, три или четири нови, които са по-радикални. Като ги получат, вадят още по-радикални десет. Това е движение, което придобива троцкистки характер на перманентна революция. То няма една цел, както твърдят. Получат ли една цел, изкарват три нови много по-радикални, стигайки до абсурди, като западните ЛГБТ движения, където искат буквално тийнейджъри да могат да си сменят пола. Родители да бъдат наказвани или да им бъдат отнемани правата, ако не позволят на невръстното си дете да започне хормонална терапия за смяна на пола. Има такива случаи в държави като Канада, където бащински права биват отнемани и бащата бива съден за насилие над детето си, понеже е отказал дъщеря да мине през мазектомия или синът му да започне хормонална терапия за спиране на тестосерона. И има осъдени бащи за това, че са отказали, не са се съгласили това осакатяване да се случи с техните деца. Това според държавата, приела ЛГБТ исканията е отказ от бащата за потвърждаване на пола на неговото дете. Ето такива абсурди много лесно се постигат, когато тяхното движение достига дори една или две от своите базисни цели. Затова ние не сме склонни да престъпим дори сантиметър от нашата позиция, че нито една цел на ЛГБТ движението не бива да бъде постигната, защото това отваря Кутията на Пандора, както се случи във всяка друга държава на Запад, за пълната тяхна програма която е радикална и плашеща.
– Демографите изчисляват огромен процент от българското население, което вече е на категоричното мнение, че е нормално човек да няма дете в целия си живот.
– Има амалгамация от ЛГБТ теми, зелени теми, мултикултурализъм – защита на мигрантите и антинатализъм. Антинаталисткото движение – тоест движението срещу раждането, е много дълбоко залегнала част от западното прогресивно движение, което казва, че просто трябва да се откажем от това да раждаме, защото съсипваме планетата. Тези неща са напълно пресечени – има такъв термин на запад -пресечност. Освен това тези движения трябва да си сътрудничат– зеленият, ЛГБТ, антинаталисткия и промигрантския наратив, са заедно на шествия. Техни активисти трябва да са част от една общо политическа битка. Най-просто може да ги наречем модерния марксизъм. Това е модерното ляво движение. Ако марксизмът и лявото от началото на 20 век се бореха за правата на работниците, културният марксизъм от началото на 21 век се бори за ЛГБТ, мигранти, зелено и антинатализъм. И това нещо е много явно изразено в западното политическо обществено пространство, поради което тези неща са напълно пресичащи се. Колкото повече модерни прогресивни леви хора има в българското общество, които са ЛГБТ, зелени, мигранти и т.н., толкова повече ще расте и антинаталисткото движение, което казва „нямайте децаq защото е по-добре да живеете хедонистично през целия си живот и да не вредите на майката Земя”.
– Има ли църкви, които ги подкрепят?
– В Америка има протестантски църкви, които са се превърнали като ЛГБТ секти. Те напълно са загърбили християнството. Те са тотално отлъчени от всякакъв вид апостолическа приемственост. В България такива категорично няма.
– Като историк и анализатор, според Вас какъв е основният сблъсък на съвремието?
– Генералната битка в момента в целият развит свят отдавна не е ляво срещу дясно в икономически смисъл. Не е Изток срещу Запад (русофили – русофоби). Истинската битка в нормалните държави, смятам че и ние също ще станем такава, е само и единствено консервативно срещу либерално, битката е локално срещу глобално, прогресивно срещу традиционно. Този тип разделение на Запад се наричат ляво срещу дясно. Вече работническата гласува за десните като Тръмп и като Фараж, а пък средната и висшата класа гласуват за левите, което е пълен абсурд. Някой не би разбрал защо е така, ако смята, че лявото и дясното са икономически термини. Защото дясно значи консервативно, реакционно, традиционалистко, за църквата, за вярата, за семейство, за затворените граници. А ляво значи ЛГБТ, зелени и мигранти. В България бавно, но със сигурни стъпки, като Шествие за семейството срещу София прайд, зелени срещу миньори, мигранти срещу затворени граници – покрай такива казуси и в България се оформя това естествено разделение. Ляво – дясно означава прогресивизъм, марксизъм, зелено, ЛГБТ срещу традиция, църква, нация, семейство, вяра, подредено общество, за разлика от тези кочини в които се превръщат западните градове, които се пълнят с леви, зелени и мигранти. Тази визия е визия на бъдещия политически и обществен сблъсък към бъдещето.
Нашият гост
Кристиян Шкварек е роден в София, израснал в полско-българско семейство. Завършил история в Англия и „Европеистика и политика“ в католическият университет в Льовен, Белгия. Работил в посолството на Полша в София и непрекъснатите представителства на България и Полша към Съвета на Европа в Брюксел. Политически анализатор от платформата Мисъль. Представител на групата на Европейските Консерватори и Реформисти в България. Председател е на Фондация Председател фондация „Консервативно Общество“ и сдружение „Месец на Семейството“.
trud.bg