Ако някой си е помислил че осигуряването на членство в еврозоната на страна-членка на Европейския съюз от 2007 г. е Велико дело, заслужаващо (освен фойерверки и фанфари) България да го превърне в най-важен национален празник, не е познал.
Това членство е естествен етап, дело на ума, труда и лишенията на милионите български граждани, които иначе никой не може да „вкара“ в евровата зона, и въобще не гарантира стопроцентова (прозападна) „европеизация“ на същите тези милиони. И особено на вождовете.
Карането като луд на западна марка автомобил с миски и джуконди, безгрижното блаженстване в прескъп хотел на Халкидки, покупката на имот в Монако или в Швейцария, посещението един път в живота на „Лебедово езеро“ и т.н., не те превръща в „западняк“, а обикновено си оставаш същата „селяния“ (в лошия смисъл), печен чалгар и въобще, „дървеняк“ в европейски костюм.
Не се възмущавайте от изказа, а от гамените, мутрите, корумпетата и наклонените политици, които се срамуват че са българи. Има ги, колкото щеш!
Политиците обикновено забравят че България е имала личности, които се извисяват далече над „западно или източно европейското“, над „евроатлантизма“, над вторачването в обикновения растеж на БВП, над чуждите дребни награди, над чугунения брюкселизъм и над това дали има наличие на банани в кварталния хипермаркет.
Един български духовен гигант, какъвто е Васил Левски, многократно използва идеята за „чиста и свята република“ в няколко свои писма и бележки, където описва визията си за бъдещата българска държава. В писмо от 26 януари 1871 г. до войводата Панайот Хитов, Левски пише: „Да се борим за чиста и свята република, гдето всички да са равни пред закона, гдето да има истина и справедливост.“ Това е едно от най-ясните му изказвания за републиканския идеал и е ключово за неговата революционна философия. Според спомени на съвременници (напр. Любен Каравелов), Левски често е повтарял тези думи в устни разговори с революционерите, обяснявайки че „Новата България трябва да бъде устроена на принципите на чистата република – без тирани и робство“.
Фразата се появява и в други негови послания, където Левски настоява за:
Народно управление (без чужди владетели).
Равенство (без феодални и други привилегии).
Справедливост (закони, валидни за всички).
Защо „чиста и свята“? Левски използва тези думи, за да подчертае две свои мечти за „новото начало“ на свободната българска държава:
„Чиста“ – без корупция и чужда власт.
„Свята“ – с висши морални принципи, вдъхновени от хуманизма и християнската етика.
Това е ядрото на „лъвската“ политическа програма – идея, която го отличава от другите революционери по това време, а и от сегашните апаратчици и политици.
Веки половина по-късно България е още много далече от идеала за „чиста и свята република, гдето всички да са равни пред закона, гдето да има истина и справедливост“. Членството в Европейския съюз и в еврозоната не създават условията за реализация на идеалите – „чиста“ и „свята“, за утвърждаване на ценностите „истина“ и „справедливост“. Уви, в сърцата и в умовете на българите инициалите В.Л. са по-малко известни от тези, например, на У.ф.д.Л., а идеалите и ценностите на Левски, включително лично счетоводно онагледени в знаменитото му тефтерче, са по-маловажни от кюлчетата злато и еврата в трезорите, чекмеджетата или портфейлите.
Затова твърдя че постигането на идеалите и ценностите на Левски е по-трудната задача, отколкото влизането в еврозоната, даже мисия невъзможна (засега).
„Чиста“ няма да стане републиката, ако в народното ни събрание се разхождат безнаказано отлежали корупционери, ако прокуратурата и съдебната система са прогнили и служат на популярния „чичко паричко“ (вижте колко магистрати и тяхната рода са свръхбогати бизнесмени), ако наклонът под 90 градуса е в посока на Брюксел и Вашингтон, ако суверенитетът се измерва само с парични знаци.
„Свята“ България няма да се получи, ако повсеместно отсъства негово величество Моралът, ако политиците обикалят черквите и паметниците, за да ги снимат как се кръстят или четат красиво написана празна реч, ако управлението е оставило стотици хиляди без вода, необходимото здравеопазване, качествено образование и висока култура.
България да се превърне в страна, в която „всички да са равни пред закона“ означава законодателите да не ползват услугите и куфарчетата на лобисти, а тези, които нарушават приетите закони – няма значение дали са прокурорски деца или не, да си понесат наказанието бързо и ефективно.
Накрая, родината ни да е място, „гдето да има истина и справедливост“, би се сбъднало, ако медиите не са наведени под нивото на пъпа на напомпания управляващ, ако не се пълнят с доказано (от „Магнитски“ или заловени при кражба) зловредни „влиятелни лица“, ако думата „справедливост“ не означава само богатите да стават много по-богати (алчната идеология на заможната „десница“) или бедните и страдащите да бъдат нахранени и зарязани в нещо като „къщи за гости“ (сиромахомилската идеология на сегашната „левица“).
Къде си, Левски, къде си?! Толкова ни липсваш…
Боян Дуранкев
