Три дни преди концерта в Народния театър "Иван Вазов" Лили Иванова ми се обади и ме помоли да запиша:"Аз съм войник! Всичко за мен е заповед и дисциплина!".
Откакто нейният личен дневник се превърна в книга, тя ми се обажда често, когато някоя мисъл настойчиво "я блъска" в главата, когато нещо я провокира, когато е чула някой да говори на неправилен български език или когато нечия постъпка е влязла в сблъсък със собствените ѝ представи за добро и лошо.
Този път опънатата струна беше "Всичко за мен е заповед и дисциплина!". Заповед, че трябва да си свърши работата, и дисциплина, че това трябва да стане по най-перфектния начин.
И както винаги в дните преди всеки концерт, толкова години вече, Лили е в треска. Не спи, храни се, колкото да има енергия за сцената, а в главата ѝ се блъскат парещите мисли – ще се справя ли. Звучи невероятно, нали!
Вероятно мнозина, които четат тези редове, ще си помислят, че са измислица, преиграване или треска от суета.
Не! И неслучайно го разказвам.
Преди всеки концерт Лили е като опъната струна.
В нея има някаква влудяваща отговорност пред публиката – тя иска всеки път нейната публика да я слуша като за първи път. И всеки път да ѝ разказва за любовта като за първи път. И всяка песен да я изпее като за първи път. За да омагьоса като за първи и последен път.
Била съм на десетки нейни концрети – Лили винаги е нова, а изживяването всеки път е различно. Пречистващо и зареждащо…
И тази вечер на най-голямата театрална сцена магията пак се случи!
"Войникът" Лили Иванова завоюва поредната си победа – публиката беше в краката ѝ два часа в нестихващи овации. Тя изпя с невероятно чувство всеки стих, извая с гласа си всеки тон, накрая подари на почитателите си най-нежното „Камино“. А на „Присъда“ имаше и разплакани…
Непогрешима във всеки тон и полутон – от мощно изригване, което те кара да летиш, до шепнешком, което гали. Залата буквално не дишаше, за да усети всяка вибрация на гласа ѝ. А той – кристален…
Беше наистина космическо преживяване.
Тя – в топформа, сияеща, се раздава на сцената. С енергия без край и с тънкото си чувство за хумор, с което надживява всичко.
С неизменната малка черна рокля с бяла якичка, с елегантните черни сатенени обувки на висок ток, обсипани с камъни.
С присъствие – еталон за мяра в изкуството!
И пак се случи онова взаимно емоционално зареждане – Лили караше зрителите да настръхват от страст, а после те я зареждаха с лудите си аплаузи. Точно това чувство остава незабравимо. Всеки път! И на всеки концерт! Може да не помниш песента, но усещането, което ти е дала Лили в тези два часа, остава като код в душата ти.
Затова искаш да я слушаш, отново и отново.
Признавам си, най-интересни ми бяха реакциите на Иван Христов и Андрей Арнаудов – продуцентите на бъдещия игрален филм за Лили Иванова. Заради това бяха дошли на концерта ѝ. Оказа се – за първи път! Излязоха като омагьосани. "Това бе нейната изповед. Не сме присъствали на такъв концерт. Тя владее душата ти и се изповядва пред нея…", бяха първите думи на Иван. Е, преоткриха я!
"Тя е моето вдъхновение, тя сякаш ме събужда за живот, дава ми крила и аз излизам от залата летейки. Това е силата на избраните свише, те носят светлина и са дар", прочетох по-късно във Фейсбук признанието на Виолета Асенова.
И се връщам към началото на този текст – зад този неизменен, повече от шест десетилетния, успех стои желязна дисциплина. На един войник, който е подчинил живота си на песента и публиката. И който винаги надскача всички очаквания, защото се състезава сам със себе си.
https://epicenter.bg/
