Русия не води война с Украйна, а само СВО, войната е с НАТО
„Страхът е нашето оръжие“ е стар и ефективен империалистически девиз и модел на поведение
Тези дни събитията около Украйна се сгъстиха. Забележимо нараснаха по интензитет и мощ въздушните удари по индустриални и военни цели на руската армия, чиято инициатива на бойното поле стана още по-убедителна. Добавиха се преговорите в Истанбул и протестите срещу Зеленски в Киев. Нагорещи се темата в Брюксел, в повечето столици в ЕС, неизбежно и в София.
Президент Зеленски предприе рискован ход, като одобри закон за отнемането на пълномощията на две антикорупционни служби. Очевидно е бил принуден, защото те вече са започнали да надничат в документи с корупционните грехове на негови най-близки сътрудници, може би и в неговите. А за да го сторят, логично е да са били подтикнати отвън — от Вашингтон.
Потвърждава го характерът на избухналия в центъра на Киев граждански протест — студентски, с ясно забележими НПО-шки и соросоидни нюанси, с изобилие от тематични плакати с насоченост главно срещу конкретния акт на президента. Някои от тях: „Урсула, вразуми го!“, „Бандата — вън!“, „Избрахме Европа, а не деспотия“, „Позор!“, „Зеля е дявол!“.
Нищо срещу войната и жертвите, насилствената мобилизация, затворените граници, огромната емиграция, репресиите и административния произвол. Митингите в Украйна са напълно забранени, мигом биват разгонвани, но този е допуснат. Договорен е, значи, чрез предложение, което Зеленски не е могъл да откаже.
Митингът е и за „изпускане на парата“. Такава е натрупана под огромно налягане. На следващия ден е имало митинги не само в Киев, но и в още няколко града в западните области. Голяма част от населението в Украйна има боен опит и оръжие под ръка. Падне ли някой по-голям град около Днепър, опасността от прерастването на контролируем в агресивно протестен митинг е огромна.
Много добре знаят това на Запад. Не знаят още какво да правят с провалящата се власт в Киев, с неугодния на мнозинството украинци президент с изтекъл мандат. Всеки ден плашат Москва с някакви настоящи и бъдещи наказания, но всуе. Огромното им реално и всестранно съучастие във войната в Украйна не може да я уплаши и при явно спечелена война да приеме поражението си.
Неприемлива е загубата обаче за неолибералните елити в Брюксел и повечето страни в ЕС. Ужасно им се иска властите в Киев да я продължат до последния украинец. Щом Тръмп не харесва Зеленски, тогава — с някой друг начело. Не е лесно да се реализира смяната му обаче — хитър е, събрал е куп компромати за редица западни политици, взел е мерки в случай, че го самоубият.
Но кой е заместникът, който ще е желан за населението и би се справил с реално неразрешимата задача? А тя е — да удържи поне година на неотклонно засилващия се руски натиск при неизбежно нарастващото нежелание на украинците да умират на фронта и на европейците да се охарчват за целта. Всички те знаят от западни източници, че Украйна е най-корумпираната страна в света.
Според очакванията, третият етап на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул приключи за по-малко от час и нищо сериозно не се случи. Днес всички предишни международни закони, договори и правила са разрушени. Главно поради инициативи на Вашингтон. Остана да действа само „правото на силния“.
Ето защо само военният резултат — действителен или очакван — има реална стойност за постигането на някакви политически сделки. Брои се колко и какви въоръжения и боеприпаси имаш и можеш да произведеш с наличната си индустриална мощ. Какви поражения би могъл да нанесеш с тях на реален или потенциален противник, колко от тях са неприемливите.
Кой реално може да ти помогне в труден период и кой евентуално ще ти забие нож в гърба. Има и други съществени условия, тези са по-важните. Видно е, че за никакви сериозни преговори за мир между Русия и Киев не може да става и дума. Затова Русия не води с нея война, а само специална военна операция. Войната е с НАТО.
Наясно са и двете страни. И на двете не им се нравят опитите на брюкселските истерички с ЛГБТ профили да изобразяват незаобиколим фактор в голямата геополитическа игра. Лондон ги разиграва като гимназистки. Въпреки няколкото си сериозни вътрешни кризи — икономическа стагнация, политическа нестабилност, социално напрежение и морално изчерпване на елита.
От Брекзит насам страната търси нова роля на международната сцена — извън ЕС, но с амбиции за Глобална Британия. Исторически рефлекс: външна мобилизация при вътрешен упадък. Когато една голяма сила губи икономическа мощ и социална сплотеност, тя се стреми да ги компенсира чрез външна активност. Често — под формата на участие или подтикване към конфликти.
През ХХ век Великобритания играе решаваща роля при създаването на съюзи срещу Германия и Русия. Днес използва подобна стратегия с фокус върху Русия като „екзистенциален враг“. Очерта се новата ос — Франция–Полша–Германия. Впрегнати в тройка в бойната колесница на Лондон. Извън институционалните рамки на ЕС и НАТО, с прикритието на трансатлантическа солидарност.
Чрез поредица от двустранни и тристранни, по същество военни, споразумения с всяка от тях. Опит за създаване на паралелна „европейска военна ос“. Сериозна схема, заплашителна. „Страхът е нашето оръжие“ е стар империалистически девиз и модел на поведение. Ефективен — затова го подновяват. Но викат на Острова и американски ядрени средства да стряскат Москва.
И да поддържат сред европейците опасната илюзия: „Русия няма да използва ядреното си оръжие, ще се уплаши от ядреното възмездие на САЩ“. Историята учи, че войната рядко решава вътрешни проблеми — по-често ги ускорява. Колкото и силна да е в сферата на разузнаването и дипломацията, Великобритания не е имунизирана срещу стратегически грешки.
Според анализатори от холдинга JPMorgan най-вероятният сценарий за изход от войната в Украйна е „грузинският“. Украйна остава номинално независима страна, но без гаранции за сигурност. Западът постепенно губи интерес към нея, инвеститорите бягат, повечето бежанци няма да се върнат.
Украйна изпада в геополитически вакуум, все повече зависи от съседите, особено от Москва. Ще загуби обаче не само Украйна, плашат финансистите, но и Западът — който така и не съумял да защити международния ред, основан на правила, а не на сила. Такъв „мир“ би показал умора на Запада, капитулация пред политиката на свършените факти и признание на руските завоевания.
Ужас, ужас! Затягайте коланите, евроатлантици и триморци, събирайте трилион евро за американски оръжия за война с Путинова Русия! Че без пушкала и война не можем да браним реда, основан на правила! И Европа става заложник не само на украинския фронт, но и на стратегическите игри на своите съюзници — довчерашните колонизатори.
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
