Признавам, изпитвам странно удоволствие да пиша за побъркани администрации, за алчни, нагли и прости тъпанари-крадци, пълно е с тях в София и навсякъде, както и за техните идиотски съсипващи България дела и далавери, не знам защо.
Решил съм да подема, вече съм я подел даже, кампания срещу гаврата с възрастните хора у нас, срещу гаврата и терора спрямо пенсионерите.
Написах десетки публикации по темата, някои от тях имат повече от милион читатели, 4 пъти текстовете ми са поставяни от Google на първо място по обществен интерес, няма прецедент на този факт; обърнах се към президента, правителството, към отделни министри, към медиите, към арменския поп. ькъм кого ли не, и… нищо, по комунистически – ни дума, ни вопъл, ни стон. Ни-и-що! Никой нищо. Всеки си гледа канчето с попарката и си трае, да не му го ритнат.
Писах, че средната пенсия у нас е 5 пъти по-ниска отколкото е средната пенсия в ЕС. Значи с 500% по-малка от средноевропейската, при по-високи цени у нас. Вижте тук:
Сравних отношението на държавата с отношението на болшевиките към руските и украинските селяни, имам предвид Голодомора, милионите избити чрез глад; стратегията на българските политици-крадци е същата – голодомор за мизерстващите пенсионери, някои със смешните абсурдно ниски пенсии от 307 лева и 52 стотинки.
Стратегията на голодомора в описах така:
Рязко се противопоставих на намеренията за увеличаване на възрастта на пенсиониране, което на практика е допълнително рафинирано ограбване на пенсионните фондове; противопоставих се и на солидарността в пенсионната система, обслужваща мързеливци и тарикати, както и изцяло цял един хитър етнос у нас.
Написах, че ако някой намали продължителността на живота (например чрез лошо здравеопазване и глад) на българите, той ще може да открадне всички пенсии на всички пенсионери за намаленото време. Вижте тук:
Представих гаврата с пенсионерите в мой анализ и го изпратих в сигнал до Комисията за защита от дискриминация. Вижте текста за перманентното убийствено тероризиране и дискриминиране по признаците “възраст”, “статут”, “социално положение” и др. Посочих, че не може заради инфлацията заплатите на полицаите да се вдигат с 57%, а пенсиите да си остават същите, сякаш цените за пенсионерите не се качват.
Този текст беше прочетен и одобрен от над един милион българи в Мрежата, което е рекорд, мисля.
Ще го изпратя в Европейския парламент, в Европейската комисия и в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Риторично запитах даже
дали у нас има пенсионер със зъби, като исках да изтъкна мизерното бедно съществуване и обидния стандарт на живота на възрастните хора.
Провикнах се гръмко: Каква гадост! Виновен ли съм, че съм жив?
Вижте тук:
И този мой вик беше чут от близо четвърт милион само в един сайт в Мрежата, а общо може би някъде от около милион българи.
Така.
Знам, че разбуних духовете.
Много като мен прописаха по темата навсякъде. Съюзът на пенсионерите се събуди от следобедната си дрямка.
Много по-бойки хора се разгневиха, властта май се стресна и т.н.
Намислил съм да следя с репортажи под общото заглавие “Луди ли сме?”хрониката на моята война с крадливата нашенска власт, тероризираща пенсионерите.
Това дотук беше първият репортаж.
Утре – вторият. Ще видите утре сигнала ми до Комисията за защита от дискриминация. Трябва да го разпространите.
А от третият репортаж вдругиден ще разберете за бюрократичните номера на Комисията и т.н.
До победата!
акад. Петър Иванов