Досега в хрониката на войната ми с институциите описах сигнала ми за дискриминация на пенсионерите у нас, комуникациите ми с Комисията за защита от дискриминация; днес ще ви представя какво изисква от мен тя – да попълня някаква декларация, и как изглежда тя.
Това изискване към мен липсва в чл. 51 (2) на Закона за защита от дискриминация; в друг член на Закона, чл. 52 (2), има сходно изискване, но не към мен, а към самата Комисия: “Когато установи, че по същия спор има заведено дело пред съд, комисията не образува производство.”, което тя, милата хитруша, го пренасочва това изискване, за по-лесно, към мен, с тъпата представа (идея), че ако някой иска да установи, дали нещо е налице (дали е заведено дело в съда по същия спор), той може да стори това, като накара някого другиго да подпише декларация, че нещото не е налице, което той, този някой, не би могъл да знае по отношение на други субекти, ако, например, друга страна или други страни в спора са го направили.
На Комисията сякаш не ѝ е известно, че декларирането чрез декларация в правен аспект е “персонално официално, решително и твърдо изявление, удостоверяващо факти и сведения, известни на декларатора”, виж долу и Речника.
Не може аз да декларирам нещо, което не го знам, както иска от мен Комисията в бланката си: да “декларирам, че в момента няма заведено дело и образувано производство”. Аз не съм известѐн за всичко, което дтава в Продтранството и във Времето. Поне засега.
Забележете, че липсва уточнението “заведено от мен”, което значи, че трябва да декларирам всъщност за всеки един от българските граждани, а те са милиони.
Комисията използва неуместно понятието “същите страни”, което е мъгляво и неопределено спрямо персоналността на декларацията (спрямо мен, като жалбоподател).
По отношение на персоналността на декларацията Комисията показва затрогваща некомпетентност, така мисля, и ми е мъчно, страдам.
Първата дума на декларацията “Подписаната/ният/ите” е неправилна. Неправилна е, защото подобна словесна конструкция с наклонена черта винаги започва в мъжки род, както е спазено по-долу в декларацията: “притежаващ/а” и “уведомен/а”. Думата трябва да е “Подписаният/та”.
Същата първа дума е абсурдна в случая и заради множественото число “Подписаните”, които биха могли да са N на брой, но за които по-долу няма N правоъгълничета за попълване на данни и N правоъгълничета за подпис.
Излиза, че тази бланка е хем за един човек, хем за много хора жалбоподатели, които трябва да удостоверят, че “няма заведено дело…”, без физически това да е възможно на самата бланка; тя си е персонална, за един човек.
Трябва да си много загубен в областта на пространствената ориентация и съобразяването, за да определиш 4 пъти по-малко място за вписване на ЕГН (той е 10 цифри), не можеш да вместиш ЕГН в толкова малкото правоъгълниче, много по-малко отколкото е правоъгълничето за номера на личната карта – ЛК № (той е 9 цифри).
Комисията, поради недостатъчна грамотност, според мен, използва погрешно наклонената черта вместо скоби, например в случая “…жалба/настоящия сигнал/“. Скобите се ползват за отделяне на вметнато пояснение на друга част в изречението, а наклонената черта е за други работи, виж долу.
Много съм любопитен, наистина ли Комисията иска отдолу под декларацията преди подписа съвсем интимно, като между роднини или при любовници, да си напиша само името “Петър”, без фамилията?
Сигурно е така, защото и отреденото място в правоъгълничето е твърде малко, не стига за презиме и фамилия, а само за “име”, първото ми име, както е посочено официално.
Най-отдолу наименованието на незнамкой си европейски регламент ненужно е представено по особен смесен безобразен начин, на два езика, без запетайка между оригиналното наименование и превода му, индексите и т.н.
Последно. Въобще бланката с декларацията е пълна с правописни и всякакви грешки, които издават… впечатляваща простотия.
Боже, пази България!
Акад. Петър Иванов