Производители и търговци предупредиха за риск от ново поскъпване заради Закона за веригата на доставки на земеделски продукти и храни
Предложената 20% и 10% за трети страни максимална надценка не почива на икономически анализ, казват от Сдружението за модерна търговия
Цените под натиск заради нови разходи
В средата на лятото закон може да доведе до ограничаване на конкуренцията, изкривяване на пазара и ново повишаване на цените, предупреждават в становища по текстовете на Законопроекта за веригата на доставки на земеделски продукти и храни основните браншови организации на български производители и преработватели. Крайният срок за общественото обсъждане на проекта изтича в понеделник – 14 юли, а поредният призив към правителството да преосмисли концепцията на закона за спиране на спекулата с цените на храните дойде от Сдружението за модерна търговия. Според участници в консултациите, предложените мерки рискуват да създадат административен натиск, който вместо да облекчи потребителите, ще удари именно по тях – с по-високи цени, по-малък избор и реална заплаха от дефицити
“Допълнителните разходи за търговците ще поставят под натиск цените на българската земеделска продукция, което може да даде тласък на инфлационни процеси в период, в който потребителите са особено чувствителни, а България е на крачка пред влизане в еврозоната. На този етап Законопроектът не адресира по никакъв начин тези рискове и дори не ги остойностява. Налице са концептуални дефицити на Законопроекта, които не могат да бъдат разрешени само с редакционни промени”, призовават от Сдружението за модерна търговия.
Припомняме, че Законопроектът за веригата на доставки на земеделски продукти и храни предвижда регулации върху ценообразуването, договорните отношения и търговските практики в целия хранителен сектор. Във веригите от магазини, представляващи търговски обекти за продажба на дребно на храни, които разполагат с 10 и повече търговски обекта на територията на страната, на обособените места, на които се предлагат мляко и млечни продукти, прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци, задължително се предлагат храни от български земеделски производители и преработватели, като тези стоки не могат да бъдат по-малко от 50 на сто от количествата на целия асортимент от същите групи храни, предлагани в обекта. Въвеждат се максимални надценки за производители, търговци на едро и дребно, както и задължителни писмени договори с минимален срок от 6 месеца. Законът предвижда задължителна регистрация на участниците и създаване на електронна система и обсерватория за контрол.
“Предложената 20% и 10% за трети страни максимална надценка няма дефиниция и не почива на икономически анализ. Регулацията засяга само търговци с оборот над 20 млн. лв., което е дискриминационно. Така се атакуват именно веригите, които предлагат по-ниски цени, а изискването за 50% български храни в магазините с над 10 обекта повтаря неуспешната практика от 2020 г.”, смятат от Сдружението за модерна търговия.
Само преди дни десетки организации на български производители и преработватели, както и животновъди и земеделци предупредиха, че с текстовете се “създава стимул за елиминиране на късите вериги на доставка и заместването им с дълги вериги, като маржът ще се генерира на предходните нива на търговия спрямо търговията на дребно”. По думите им в предложения Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни “не е постижима цел понижаване на цените”.
Кравето масло мина в графата “лукс”
Колбаси и сирене поскъпнаха в Пиринско с над 10 на сто
Кравето масло от 250 г. достигна 10 лв., при 6 лв. само преди месец.
Светлана Василева,
Труд News, Благоевград
Проверка на “Труд News” показва, че в рамките на последния месец и половина основните хранителни продукти са поскъпнали поне с около 10%. Най-осезаемо е това при колбасите – опаковки от 250 грама, които до скоро струваха 3-4 лева, вече се продават за 6
Маслото направо мина в графата “лукс” – пакетче от 250 г. достигна 10 лв., при 6 лв. само преди месец. Кренвиршите също поскъпнаха драстично – от 7-8 лв. до над 10 лв./кг. Свинското вратно месо вече е с трайна цена между 16 и 17 лв./кг, при 14-15 лв. преди месец. Киселото мляко не се намира под 1,70 лв. за кофичка, а прясното не пада под 3,30 лв./литър.
Цената на сиренето от местни производители вече мина 22 лв./кг, а кашкавалът – над 33 лв./кг.
Хората наричат това чиста спекула. Производителите обясняват, че им растат разходите, а търговците си слагали “каквато надценка си искат”. Масовото мнение е, че поскъпването е свързано с предстоящото въвеждане на еврото.
Увеличение има и при лекарствата – например медикаментът Суватар е струвал 4,59 лв. през май, а през юни вече се продава за 9,80 лв. кутията.
Благоевградчани са и сред най-активните в подаването на сигнали за повишение на цените на храни и лекарства в платформата “Антиспекула”. Сред най-фрапиращите случаи са краставици с редовна цена от 1,99 лв./кг, които на следващия ден се появяват “на промоция” за… 2,99 лв. Динята също е поскъпнала ударно – от 0,99 лв. до 1,89 лв./кг само за ден, след като е била етикетирана като “произход: Гърция”.
Бургазлии се отказват от зимнината
Доматите не мърдат от 7 лв. за килограм
Мария Кехайова,
Труд news, Бур
В Бургас цените на плодовете и зеленчуците това лято са умопомрачителни. Само след две-три седмици започва сезонът на зимнините, но цените са толкова високи, че вероятно ще откажат мнозина да приготвят буркани у дома. Чушките и патладжанът се продават по 4 лева за килограм, а хубавият домат държи цена от 7 лева, въпреки че в момента е пикът на сезона. Въпреки изобилието, цената не пада. По-евтините домати – около 2,40 лв./кг – са с много лошо качество: меки, с вътрешни зелени ципи и почти без вкус.
Краставиците от сорта “Гергана”, които са най-търсени, варират между 2,80 и 4,50 лв./кг. Кайсиите, въпреки сезона, се продават по 6,50 лв./кг, при положение че нормалната цена би трябвало да е около 3,50 лв., коментират търговци от кварталните магазинчета. Нектарините също не отстъпват – 6 лв./кг. При яйцата също се наблюдава скок – през март картон с 30 броя е струвал 15 лв., а сега е вече 18 лв.
Специалният хляб със семена и добавки се продава за 4-5 лв., а кофичка кисело мляко от тип “бака” е около 5 лв.
Цените на закуските остават без промяна, но както отбелязват купувачите – те вече поскъпнаха сериозно през пролетта. Баничка се продава за 2,50 лв., а милинка и сандвич – по 4 лв.
Магазини продават с голяма разлика една и съща стока
Поскъпва всичко – от плодове и хляб до сейф в банка
Даниела Фархи,
Труд News
Варненци масово се оплакват от ръст в цените на различни стоки и услуги, като повечето сигнали идват от пазаруващи в големите търговски вериги. Дават се примери с разфасовка от 11 литра минерална вода, която само за десетина дни е поскъпнала от 4,99 на 6,19 лв., както и типов хляб, чиято цена е скочила с 20 ст. и вече струва 1,49 лв.
Рекордни цени, вероятно и заради сезона, държат плодовете и зеленчуците по пазарите. Едрите розови домати не падат под 6 лв./кг, а дребните се продават за 3,50-4 лв. Краставиците са на същата цена, а праскови, нектарини и кайсии се търгуват по 6-7 лв. килото.
В социалните мрежи хората споделят сравнения с други стоки, които редовно купуват. Варненка дава пример с майонеза, която около Нова година струвала 10 лв. за голям буркан в една верига, а сега вече е 14 лв. Случайно открила същата стока за 8 лв. в малко магазинче. Подобни разлики се наблюдават и при сиренето – на едно място кило от дадена марка е 17,50 лв., на друго – 22 лв. Хората обаче коментират, че трудно могат да открият търсената стока на оптимална цена, тъй като обектите са стотици, а липсва централизирана информация за цените.
Увеличение има и при услугите – особено при фризьори и козметици. През последните два месеца цените за подстригване или епилация са се повишили с 10-12 лв. Потребител съобщава и за рязко поскъпване на банков сейф – от 130 лв. наем на година до 420 лв.
Из Становището на Сдружение за модерна търговия
Подобни мерки имаха проинфлационен ефект в Хърватия и Румъния
Николай Вълканов, Сдружение за модерна търговия
• Законопроектът за веригата на доставки на земеделски продукти и храни (“ЗВДЗПХ”) погазва основните принципи на пазарната икономика и законодателството на ЕС. Той вреди на интересите на българските потребители и почтените конкурентоспособни български производители. Вместо да стимулира българското производство, проектът ще го направи по-неконкурентоспособно, ще ограничи избора и ще вдигне цените на храните за потребителите. Ще спечели единствено сивият сектор за сметка на коректните данъкоплат
• Напълно се пропуска проинфлационният ефект от хърватските законодателни мерки за ограничаване на цените на някои хранителни стоки, както и от румънския опит за контролиране на надценките. Данни за инфлацията през 2024 г. показват: 4% в Хърватия, 5,3% в Румъния и 2,8% в България. За 2023 г. – 10,7% в Хърватия, 10,4% в Румъния и 8,6% в България. Забележителен пример е Унгария – с най-висока инфлация в ЕС след контрол на цените.
• Необходимо е цялостно преосмисляне на законопроекта заради предвидената безпрецедентна държавна намеса в търговията с храни. Това ще увеличи разходите за бизнес и ще създаде допълнителен риск при работа с български производители, което ще намали тяхната конкурентоспособност.
• Допълнителните разходи ще поставят под натиск цените на българската земеделска продукция, което може да даде тласък на инфлацията в критичен момент – преди влизане на България в еврозоната.
• Законопроектът въвежда максимални търговски надценки: 20% за продукти от ЕС и 10% за продукти от трети страни, като това важи само за търговци с оборот над 20 млн. лв. Посочените в списъка продукти обхващат основната част от хранителния асортимент, което ще има значителен ефект върху търговците.
• Законопроектът дискриминира пазарните участници, защото ограничава само големите търговци. Така се създава неравнопоставеност, при която най-конкурентоспособните вериги са обект на рестрикции.
• Въвеждането на таван на надценката може да доведе до продажби под себестойност – нарушение според Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и форма на нелоялна конкуренция, за която търговците ще носят отговорност.
• Законопроектът предвижда непропорционално високи санкции – до 300 000 лв. – при нарушаване на правилата за надценки, промоции и маркетинг, в сравнение със стандартните санкции от 300 до 40 000 лв.
• Предвидено е задължение за търговци с над 10 обекта да обособяват специални зони за български продукти. Това изискване води до загуба на 20-30% от търговската площ и функционира като квази данък.
• Липсва анализ дали има достатъчно количество български продукти във всички категории, за да може търговецът да изпълни задължението. Съмнително е например дали има достатъчно прясно месо от български производите
• Подобна регулация може да доведе до дефицит на определени стоки или изкуствено създаден такъв, особено в случаи на болести по животните или природни бедствия, което ще се отрази негативно на потребителите.
Автор: Биляна Веселинова
trud.bg