Дълго време се чудех как пред моите ученици да започна разказа за светостта на българската азбука, в дните, които искам да посветим заедно на празника 24 май. Как да ги доближа до магията, до разбирането защо Вазов го нарича "Език свещен на моите деди".
Тези прекрасни деца, растящи с технологични джаджи в ръцете им денонощно, може би наистина имат нужда от мигове, които да ги откъснат от виртуалния свят и да ги изпратят на пътешествие в миналото, когато някакви съвсем непонятни за тях човеци са творили чудеса. Чудеса от любов и отдаденост.
Нарисувах на дъската кръст, триъгълник, кръг, знака "Х" и инсигнията на Христос – хризмата. Попитах ги, какви са тези символи и къде се използват. Мълчание, после плахи опити да познаят – в математиката? В рисуването? Във физиката?
Дадох им жокер, като прочетох думите, съответстващи на всяка буква в глаголицата.
Мълчание…
Тогава започнах да им разказвам за всеки символ поотделно – за кръста като знак на християнството; за триъгълника, чиито страни съединяват Светата Троица – Бог Отец, Бог Син и Светия Дух; за кръга като символ на универсума; за древната българска руна "Х", чието изображение е намерено в рунически надпис над кръста на една рисунка в скалния манастир "Мурфатлар", намиращ се на някогашната североизточната граница на Първата българска държава, а самият надпис означава приемането на християнството от българите; и накрая за хризмата, съставена от буквите "Х" и "Р".
Когато нарисувах на дъската по-голям кръг и обединих всички символи в него, им разказах как Константин-Кирил Философ и брат му Методий са закодирали в глаголицата послание към всички народи, които използват нашата азбука. Послание на вярата, доброто, духа и словото като свято оръжие за просвещение.
И тогава магията проработи. Заваляха въпроси, започнаха да разглеждат буквите от глаголицата, да търсят в тях символите, да питат какво означават непознатите за тях древни български думи.
Магията, която завладява понякога децата, не е в технологиите, мили хора. Тя е в мечтанията на хората от онзи далечен свят, когато те са създавали бъдеще за духа.
Лидия Делирадева
