Докато у нас страстите за еврото нагорещиха до крайност обществения живот, някак си почти незабелязани останаха дебатите по доклада на Европейския парламент за напредъка на Северна Македония. Където, ни в клин, ни в ръкав, се споменава, че македонската идентичност и език имат многовековни корени. Нещо, което взривява сърцевината на българската историческа памет и наратив.
Изобщо, една от трайните черти на българското общество е неговата груба меркантилност. Ние сме загубили около половината от националния си ареал, но това не е травмирало особено съзнанието ни, така, както ни е травмирала загубата на финансови средства. Образно казано, за нас Виденовата зима е по-страшна от Ньойския договор. При сърбите е обратно – те винаги са живели в условията на (хипер)инфлация, но винаги в съзнанието им блещука образът на Велика Сърбия или Югославия.
Това наше безразличие ще ни доведе дотам, че Скопие все повече увеличава шансовете си да реализира една многоходова дипломатическа офанзива, която не само ще ни накара да направим компромис по отношение на условията за членството на Северна Македония в ЕС, но и ще актуализира темата за македонското малцинство в България. И за още по-голям наш срам, това ще се случи, след като сме имали изключително печеливша начална позиция, но не сме си мръднали и пръста срещу нейното систематично подриване от страна на югозападния ни съсед.
Ще се получи парадоксът страна-кандидатка за членство в ЕС да диктува условията на страна-членка на съюза. Северномакедонският премиер Мицкоски вече заяви, че „няма да се мръдне на милиметър“ по отношение на изпълнение на условията за членство, докато България не включи етнически македонец в Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Стигна дори още по-далеч – попита къде са се дянали 250 000 македонци, фигуриращи в преброяването от 1956 г. И директно обвини страната ни, че продължава да се придържа към политиката на „живковизма“, стремяща се силово да асимилира малцинствените етноси.
И на цялата тази враждебна риторика, нашата страна не дава почти никакъв отговор. Само повтаряме като папагали, че двустранен проблем в отношенията Скопие-София няма, а искането за включването на българите в македонската конституция е условие, поставено от ЕС.
Това по същество е вярно, но вече е крайно недостатъчно. Ако ние продължим да се държим пасивно и смятаме, че чиновниците в Брюксел ще защитят нашия интерес, скоро ще претърпим катастрофа. Не просто сме изправени пред опасността Европейския парламент да признае вековната идентичност на македонската нация, но и ние ще придобием образа на егоистична страна-членка, която спъва справедливата кауза на Северна Македония да се присъедини към ЕС. При посещението си в Скопие еврокомисарят по външна политика Кая Калас допусна, че съществува и план „Б“ за приемането на страната им в съюза, а след това се заговори за организиране на среща между президентите Радев и Силяновска, като на нея се предвижда като медиатори да участват представители на НАТО и ЕС. Което вече означава, че и в централите на гореспоменатите организации са склонни да разглеждат условията поставени пред Скопие за продължаване на преговорите за членство в ЕС, като резултат от билатерален спор между България и Северна Македония.
След резолюцията на Европейския парламент, това ще е вторият голям пробив на македонската дипломация. И не се знае къде тя ще се спре, ако ние продължим да не правим нищо. Като начало е необходимо да обърнем македонския наратив наобратно и самите ние, а и целия ЕС да го представим като жертва на измама от страна на Северна Македония. Сегашното състояние на нещата е следствие от възприетото от нас т. нар. „френско предложение“, което изискваше да вдигнем ветото си за присъединяването на Северна Македония към ЕС, срещу което Скопие щеше да впише българите в преамбюла на конституцията си, като един вид ги признае за „държавнотворно“ малцинство.
Тази сделка всъщност представляваше провал за страната ни, доколкото ние се отказвахме от историческите си претенции и се съгласявахме да ги заменим с един почти нищо незначещ акт на добра воля от ответната страна.
Но натрупвания с десетилетия антибългаризъм в Северна Македония в този момент избухна оглушително. Сключилият изгодната сделка техен министър- председател Зоран Заев бе анатемосан като най-голям национален предател, а България и българите бяха обрисувани като най-злите врагове на македонската нация.
В основата на антибългарската кампания стоеше сега управляващата ВМРО-ДПМНЕ, която дойде на власт с горенето на български знамена на предизборните митинги и клетви, че никога няма да се съгласи на промяна на конституцията. Нейният лидер Мицкоски дори се закани да скъса договора за приятелство с България. Това му позволи да получи около 70% от вота на етническите македонци и да постигне почти пълно мнозинство в парламента.
И цялата тази национална екзалтация днес я виждаме впрегната да получи своя реванш срещу България. Както посочих, вече две победи са постигнати. Но точно заиграването с националистическите страсти представлява и основната слабост на днешното македонско управление. Ако то получи твърд и решителен отговор, не само ще пропаднат външнополитическите му стратегии, но ще се разклати и вътрешната му устойчивост.
За целта България не просто трябва да декларира, че „френското“ предложение касае целия ЕС, а не само страната ни, а трябва ясно да заяви, че Скопие е измамило Европа, доколкото ние изпълнихме нашата част от сделката – вдигнахме ветото, а македонците не изпълняват своите задължения. Ясно трябва да поискаме Брюксел да санкционира, а не да поощрява измамниците, както прави Европейският парламент в момента. За Скопие план „Б“ трябва да означава дезинтересирането на Европа от Северна Македония, а план „В“ – нейното санкциониране.
Отделно, на европейските парламентаристи трябва да бъде обяснено, колко опасно е за Европа, да не говорим за Балканите, опита да се решават сложни исторически въпроси с политически резолюции. Подобно нещо поставя тази институция наравно с Коминтерна и печалните последици от неговите решения. И не слага точка на един исторически дебат, а го радикализира и му задава антиевропейска насоченост. Докладът на Томас Вайц е напът да отвори кутията на Пандора и на базата на този прецедент да се поиска раздаване и на други исторически присъди.
На тази база нашето противопоставяне на Скопие в Брюксел би била много по-ефективно, отколкото ако артикулираме с исторически аргументи, към който европейците, когато става въпрос за балканска история, се отнасят много скептично. На европейските институции ясно трябва да заявим, че в момента край Вардар на власт е националистическа сила, на която не трябва да бъдат правени никакви отстъпки, защото това само би разпалило нейните амбиции, които са в състояние да разклатят етническия мир в самата Македония.
От друга страна, в преките си контакти с хора като Мицкоски и Муцунски не трябва да се спазва никакво приличие. След обвинението на Мицкоски, че ние сме още в плен на „живковизма“, отговорът трябва е твърд и брутален. И нашата теза да бъде, че в Северна Македония властват сърбоманството и титовизмът. И ние по никакъв начин няма да правим каквито и да било отстъпки на подобен режим.
Всъщност в наш интерес е Северна Македония да не включва българите в конституцията и да продължава да бъде блокиран преговорният ѝ процес с ЕС. Крайният македонски национализъм обслужва най-добре българският национален интерес. И ние всячески трябва да поощряваме настроенията край Вардара, които смятат, че откриването на процедурата за конституционни промени, представлява капитулация пред България. Затова не е лошо българският президент, министър-председател или външен министър ехидно да подхвърлят, че рано или късно Мицкоски ще коленичи пред страната ни.
Днес в Северна Македония все още не усещат, че се намират под една двойна преса, която може да затрие държавата им в днешния ѝ вид. Което би било добре за България. Тази антибългарска територия няма нужда да е толкова голяма. Покачването на албанското недоволство вътре в страната и стопирането на евроинтеграцията може да дестабилизира държавата в най-различни аспекти. Включително да се повторят събитията от 2001 г. А за нас няма нищо по-хубаво от това да пукне пушка около Тетово.
Тогава дебелите македонски тикви ще узреят бързо-бързо и ще започнат и конституция да сменят експедитивно, и историческата комисия ще заработи ударно, и националният им ентусиазъм ще фалира напълно. Другият вариант е Северна Македония да се превърне в своеобразен резерват на „античките“ македонци, земя на безвремието, където единственият шанс за спасение представлява сдобиването с български и албански паспорт.
Апропо, прави впечатление, че медийната среда в Северна Македония е окупирана от хора със сръбски имена и фамилии. И всички те са горещи проповедници на македонския патриотизъм и върли неприятели на България. Не е лошо глашатаите на антибългаризма да бъдат поставени в черен списък и да не им се осигурява допуск най- малкото в България. А, ако може и в целия ЕС. Това ще има незабавен ефект в македонската медийната среда. Което ще е едно добро начало за новата ни политика към югозападния ни съсед.
- Автор: Георги Георгиев
- trud.bg