Марио Драги предупреди, че икономическата конкурентоспособност на ЕС намалява заради „бездействие“ от страна на Брюксел и правителствата на страните членки, година след като бившият италиански премиер изложи препоръки как да се намали разликата с глобални конкуренти като САЩ и Китай.
Драги, който беше и президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), беше натоварен от Европейската комисия да представи доклад за конкурентоспособността на блока през септември миналата година. Неговите 383 препоръки бяха приети от комисията като рамка за реформи на икономиката на ЕС, но само малка част от тях бяха изпълнени оттогава, а останалите бяха отложени заради политически разногласия и бюрократични спорове.
„Една година по-късно Европа е… в по-трудно положение“, каза Драги на пресконференция, цитиран от FT. „Нашият модел на растеж избледнява. Уязвимостите се увеличават… и ни беше напомнено, болезнено, че бездействието заплашва не само нашата конкурентоспособност, но и самия ни суверенитет.“ „Твърде често се измислят извинения за тази мудност. Казваме, че така е изграден ЕС. Понякога инерцията дори се представя като зачитане на върховенството на закона“, добави Драги. – „Това е самодоволство.“
Урсула фон дер Лайен, председателят на Еврокомисията, която помоли Драги да напише доклада, призна, че на ЕС му е липсвала „спешност“ в напредъка по програмата за конкурентоспособност. „Нашият единен пазар далеч не е завършен… Не би трябвало да е по-лесно да се намери богатство отвъд океана, отколкото в рамките на европейските граници“, каза тя.
„Нуждаем се от спешни действия, за да се справим с неотложните нужди. Защото нашите компании и работници вече не могат да чакат“, заяви Фон дер Лайен. Тя посочи все още предстоящия основен преглед на правилата за сливания на блока и призова ръководителя на комисията по конкуренцията Тереза Рибера да ускори процеса. Липсата на яснота по една от ключовите препоръки на Драги пося несигурност и разочарова индустрията и ръководителите, които чакат сигнали от Брюксел, преди да вземат инвестиционни решения.
„Ще трябва да ускорим публикуването на насоките за сливания. Мисля, че сега е време да го направим“, каза фон дер Лайен. Въпреки обещанията за бързи действия по предложенията на Драги, само 11,2% от идеите му са били реализирани през последната година, според Европейския съвет за политически иновации, мозъчен тръст със седалище в Брюксел.
В същото време икономиката на САЩ се разраства осем пъти по-бързо от тази на ЕС през второто тримесечие на 2025 г.
Европейски представители твърдят, че Фон дер Лайен и европейските лидери са били „разсеяни“ от предотвратяването на търговска война със САЩ, поддържането на ангажираност на администрацията на Доналд Тръмп по въпроса за Украйна и постигането на правилния баланс с Китай.
Но Драги предупреди, че „европейските граждани и компании… изразяват нарастващо разочарование. Те са разочаровани от това колко бавно се движи ЕС. Виждат, че не успяваме да се справим със скоростта на промяната. Те са готови да действат, но се страхуват, че правителствата не са осъзнали сериозността на момента“, каза бившият президент на ЕЦБ.
Драги подчертава още, че геоикономическият натиск от Вашингтон и Пекин се увеличава. Съединените щати наложиха най-високите мита върху европейските стоки от почти 100 години насам, а Европейският съюз всъщност се оказа в позицията на слабата страна в преговорите с Вашингтон, която не разполага с достатъчно инструменти за симетричен отговор. Зависимостта от военната подкрепа на САЩ и цялостната архитектура на трансатлантическите отношения изиграха ключова роля в принуждаването на ЕС да се съгласи с условията на търговско споразумение, което облагодетелства преди всичко Съединените щати.
Така Брюксел се оказа в ситуация, в която икономическата политика се пресича с въпросите на сигурността, а политическата зависимост пряко влияе върху икономическата независимост.
Сред ключовите фактори, подкопаващи конкурентоспособността на Европа, той посочи увеличението на разходите за внос на енергия, свързано с отхвърлянето на руските доставки. Според неговите изчисления допълнителните разходи възлизат на около 100 милиарда евро, което се равнява на 2,7% от БВП на целия Европейски съюз.
Още преди година Драги предупреди, че поддържането на многократна разлика в цената на енергийните ресурси между Европа и основните й конкуренти ще направи амбициите за разработване на нови технологии несъстоятелни.