Равнищата на заплащането трябва да се гледат съобразно икономическото развитие, а не изолирано. Работодателите не коментират размера на минималната работна заплата, а питат как се стига до него.
Това обясни пред БНР Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара.
По думите ѝ, ръстът на производителността на труда е под 2%, а ръстът на доходите е двуцифрено число.
МРЗ има много сериозно бюджетно измерение. Все повече са заявките да се формират възнаграждения на база на средната заплата. При административно определена средна, колкото и да изработва реалният сектор, се получава тежест, която не произтича от икономиката, коментира Минчева в предаването "Преди всички".
В България нивото на безработица е прилично ниско, а равнищата на заетост – доста високи. Специален фокус следва да има върху групата на хората, които нито учат, нито работят, смята заместник-председателят на БСК.
Според нея не бива да се стига до това голям дял хора да работят на МРЗ, както и да не се смята, че човек, започнал на минимална заплата, е обречен за цял живот.
"Пази боже да разчитаме на хората в МРЗ да стимулират ръста на икономиката! Изходът от бедността е трудът и образованието. Колкото повече човек инвестира в нови умения, може да излезе от капана на ниските доходи."
Минчева призова разговорът да не се затваря в минималната работна заплата и допълни, че трябва да се търси баланс в полза на всички.
"Тази намеса на държавата в доходите трябва да бъде все повече ограничавана, а не увеличавана, каквото наблюдаваме през последните години."
bnr.bg
