Известната актриса Мария Сапунджиева притежава не само комедиен, но и драматичен талант. Не случайно тя печели два Икара за главна женска роля, в постановките „Таня, Таня“ и „Моли Суини“, както и „Аскеер“ за поддържаща женска роля. Мария е много артистична от малка и логично избира да кандидатства във ВИТИЗ. Интересно е, че тя минава и четирите кръга само с една басня. На четвъртия кръг, проф. Атанас Илков я попитал дали има нещо, от което е недоволна, а тя го изненадала с отговора си, че е страшно недоволна, защото е подготвила осем материала, а комисията не е чула нито един! Така успяла да изпълни любимия си драматичен монолог на Герда от „Снежната кралица“. След като я приели, нейната преподавателка и асистент на проф. Илков – Вера Стефанова, ѝ разкрила, че той е избрал нея и колегите ѝ още на първи кръг, а другите три кръга само им е гледал сеира и характерите. Мария е щастлива, че е учила при такива стойностни преподаватели и педагози. Освен десетките ѝ роли в театъра, голяма популярност ѝ носят участието в обичани тв-предавания, като „Клуб НЛО“ и „Пълна лудница“. През 2023 г., актрисата печели "Златен Кукерикон" за водеща женска роля в постановката "Ревност". Същата година големия ѝ син и снаха ѝ я зарадваха с първото внуче – малката Елеонора.
– Мария, на 13-ти юни в театър „Сълза и смях“ беше премиерата на новия спектакъл с твое участие „Ром“. Каква е твоята роля в него и какво можеш да споделиш за това представление?
– Естествено, че съм ромка! (Смее се.) Мъжът ми е ром и въобще цялото семейство сме роми. Представлението е много приятно и човешко и колкото повече го играя, повече го харесвам. На 23-ти септември ще го представим отново в „Сълза и смях“. Радостно е, че пиесата „Ром“ е написана от българи, а тази тема като цяло не е много застъпена у нас, въпреки че всички обичаме филмите на Кустурица. Хубав ход на авторите е, че са избрали героите да са роми – те имат един наивитет и са първични и чисти като децата. При тях няма задръжки и всичко е право куме в очи! Това прави жанра комедия, а всъщност темата и проблемите са сериозни. Хората много харесват представлението.
– Веднага ли те грабна този спектакъл?
– Истината е, че тази година бях решила да си почивам и въобще не исках да репетирам нова роля, защото играя в страшно много заглавия, но започнаха да ми звънят и притискат и нали съм си мека Мария, накрая викам: „Айде, добре!“ (Смее се.) Обаче, като не искаш и се дърпаш, после удоволствието е два пъти по-голямо! Благодаря на всички, които ме притиснаха за това представление, защото изпитах страшен кеф от него. Радвам се, че успяхме да го изградим и защитим, заедно с талантливи млади актьори.
В хитовата постановка „Премахни от приятели“
– Ще намериш ли време и за почивка през лятото?
– Разбира се, от 15-ти юли съм в отпуска и ще отида на море в родния ми град. Имах тежък сезон, а и след тази пуста пандемия играхме три-четири лета без почивка, заради ограниченията. Сега ще се радвам да си почина, а и хората да си починат от мен. (Смее се.)
– Ромите от новия ти спектакъл са емигранти в Германия. Какво научи за живота на емигрантите там?
– Доста неща! В интерес на истината, аз и моите колеги не знаехме много тънкости по тяхното пребиваване там. Когато съм играла в Германия, съм чувала от българите там, че често ходят срещу заплащане да превеждат на ромите пред социалните служби, за да стане разговора. Като пътувах за Германия и в самолета беше пълно с тях – изглеждат барнати, с лъскави маратонки, но пак си говорят високо, като у нас. Най-хубавият ми спомен е като кацнах на летището, а до мен имаше едно ромско семейство и жената каза: „България много хубава, ама няма пари!“ Имат носталгия, но като „няма пари“, ще се ходи в Германия…
– Ти имаш ли приятели от ромски произход и според теб, какво бихме могли да си вземем от тях?
– Аз нямам, но малкият ми син има от квартала и ми каза, че са много читави деца, много точни и верни – никакви проблеми не създават и много добре си общуват с тях. Да, и сред българите, и сред ромите, има читави и нечитави – всичко опира до човека, важното е има ли съзнание и морал. Според мен, за разлика от нас, ромите май повече са се запазили като общност и семейство, ние малко се предадохме и поотдалечихме, а те човешкия фронт го държат.
– Да очакваме ли и други нови роли от теб?
– В края на септември ми предстои премиера на английска пиеса, в която ще наблегнем на английския хумор. Там играя жената на Асен Блатечки. Работното заглавие е „Запознай се с нашите“.
В „Изненадата“ Мария си партнира с Филип Аврамов
– Асен Блатечки е известен с това, че често разсмива сценичните си партньори. Теб успява ли да те провокира да избухнеш в смях?
– Аз съм по-трудна и не се давам! (Смее се.) Велко (Кънев), също ми правеше всякакви номера и после е напускал сцената, като ме оставяше сама да се мъча да не избухна в смях. Той ме научи да не се разсмивам, защото много често се опитваше. Иначе е имало доста нелепи моменти. Веднъж, на едно представление паднах със стола и разбира се в публиката започна луд смях, актьорите също се смеят, даже започнаха и да ръкопляскат! В друго представление, преди да изляза, Фицата ми помагаше да си закопчая ципа на роклята, обаче той заяде и аз му викам: „Не мога да изляза!“, а той: „Излизай!“, и ме бутна на сцената. Наложи се да изляза почти дибидюс, защото ципа отзад си остана смъкнат, но поне успях да метна едно палто отгоре да не ми се вижда голия гръб… На всичко отгоре, заради този цип ми се видяха и гащите, а точно този ден бях сложила едни зелени -фосфоресциращи, и стана пълно шоу! Ние актьорите сме като на барикадите – с гащи, или без, с цип, или без цип – излизаш и играеш! Хората разбраха какво е станало, а аз започнах да се хиля… Публиката винаги усеща, че става гаф и започва да се забавлява, да ти съчувства и да ръкопляска.
– Тази година отбелязваме 100 години от рождението на големия Георги Парцалев. Какви спомени пазиш от него и от Стоянка Мутафова и срещала ли си се с тях?
– Много харесвам Парцалев, но не съм го срещала. Както сега на мен ми казват – аз израснах с вас, така и аз израснах с него. Той е възпитавал нас, а ние възпитаваме други. Обичам всичките му роли. Стоянка успях да я видя само веднъж, малко преди да почине. Тогава тя и дъщеря ѝ Муки бяха отседнали в Царево и седяха на терасата, а аз имах представление там и минах покрай тяхната тераса и махнах: „Здравей, Стояно!“ Тя отгоре ми вика: „Здравей! Коя си, не те виждам?!“ Аз: „София Лорен съм!“, а тя: „О, здравей, Софийо!“ Голяма е Стоянка! Спомням си, че като деца всички искахме да играем баба Гицка и даже я знаехме наизуст.
– Наскоро имаше рожден ден. На какви подаръци се радваш най-много?
– Моите приятели непрекъснато ми подаряват бижута, защото знаят, че харесвам. Най-якият ми подарък обаче беше един ваучер – да се метна с делтапланер отгоре от Сопот, от планината! Трябваше да го изхабя – направих го и беше яко да полетиш!
– Ти явно си екстремна натура и обичаш спорта, а съпругът ти има ли подобни увлечения?
– При нас интересно е, че мъжът ми е от Широка лъка, а аз съм от морето и като се оженихме – той се научи да плува, а аз да карам ски! В началото го беше страх, но се престраши и се научи, а аз прокарах ски, така че имаме взаимен обмен, освен двете ни деца! (Смее се.)
– А какво си спомняш за първата любов и целувка?
– Първата ми целувка беше на гробищата във Варна! Като дете имах един период, в който дълго седях там и ми харесваше. Старите варненските гробища са като парк, има и гора – много са красиви. Нямаш страх, че си там, даже е приятно. Като ученици ни караха да събираме хартия и кестени, а там намирах много кестени – с килограми. Първата ми целувка беше с мой съученик и се случи на един полегнал клон на дърво, на който като седнеш ти висят крачетата. Беше готино – сред природата! Сега татко е в тези гробища и понякога му казвам: „Татко, първата ми целувка беше тук и тук те изпратих…“ Много ми харесва това, което Стоянка казваше: „Всичко почва на нервна почва и завършва с обикновена почва!“
– Твоят живот е много интересен. Мислила ли си за автобиография?
– Не, но едно момиче на 24 години ми каза: „Мария, искам да напиша книга за теб!“ Аз ѝ викам: „Ти си колкото сина ми, по-скоро аз бих написала книга за теб!“ Нямам това самочувствие за биография и не знам дали да занимавам хората с моя живот, но с това момиче се запознахме и я заобичах. Самият факт, че едно 24-годишно момиче се е заинтересувало от моя живот ми достави страхотен кеф. Това ме радва, след като млади хора имат интерес към по-стари, нищо не е загубено!
В „Изненадата“ Мария си партнира с Филип Аврамов.
– Внучката ти сигурно също те зарежда с хубави емоции?
– О, да, внучката как играе – ще ме надмине! Жестока е Елеонора – фен съм ѝ и всеки свободен миг прекарвам с нея.
– А ти какво дете беше – правеше ли много пакости?
– Страшна беляджийка бях. Играех само с момчета – никакви кукли-мукли, очите им не ми харесваха, защото бяха като на роботи – изкуствени. Баба ми ме гледаше и при нея ставаха белите. Веднъж, докато играехме на пирати и кораби, като хвърляхме котва и така паднах върху една ламарина, че си разрязах доста лошо ръката, друг път главата… Бях голяма дивачка, дори един път щях да се удавя, но едно момче ме спаси!
– Много българи не са особено ентусиазирани от това, че ни приеха в Еврозоната…
– Питам се, чехите и поляците как си запазиха валутата, а ние?! Ако нашите бяха мъдри, по друг начин щяха да постъпят. Обиколила съм всички села и паланки у нас и Господ е дал на страната ни такава красота, обаче ние като хора сме контра на всичко това! Ето и в химна ни се пее единствено за природата, а за човек няма и дума! Държавата ни е красива, но това не е наше постижение, а даденост. Да, ние сме талантлив, енергиен народ и имаме качества, но имаме и много трески за дялане. Един ден, пътувайки с мъжа ми, си мислихме, че трябва да се махне лъва от герба и да сложим триъгълен знак на човек с лопата, като тези на пътя и така да се вее знамето ни, за да се разбира, че ние не сме лъв, а сме в ремонт, тоест в процес на изграждане на държава!
– В спектакъла „Моли Суини“, ти играеш незряща жена. Това ли е най-трудната ти роля и как те промени тя?
– Много ми е любима тази роля! Промени ме, защото срещнах тези хора, с които живях почти седем месеца. Спомням си, че в началото ги помолих да ми помогнат, а те: „Ние на теб да помогнем?! Обикновено чакаме на нас някой да помогне!“ Казах им, че ще ми помогнат, ако ме пуснат да живея в тяхната среда и да ги опозная. Разбрах, колко сила имат тези хора и души, избрали да дойдат слепи на тази земя. За духа, който носят и това, което виждат, очи не им трябват – те виждат всичко вътрешно. Това те учи, че хората трябва да ги приемаш духовно, а не с очите – да не казваш този е грозен, този недъгав – не, общуването с тях е духовно! Те ме познаваха само по стъпките ми, познаха също каква коса имам и на колко съм години! Режисьорът Борето Чакринов ми викаше да не ходя толкова често, но аз казвах, че ще ходя до последно. Благодаря на моята професия, че ми отваря едни възможности да срещна такива хора и така моята душа да израсне. Страхотен спомен ми остана и все още ги мисля – Рая къде е, работи ли?! Впечатли ме също, че тях никак не ги е страх от смъртта, те живеят непрекъснато в тъмното и я приемат за нещо нормално, а какво чувство за хумор имат за нея! Толкова те променят тези хора. Понякога си казвам: „Господи, аз всяка сутрин си мия очите и съм забравила да благодаря, че имам очи – това е богатство, че имаш очи, уши, ръце, крака…“
Актрисата е голяма любителка на животните.
– Подкрепяш ли идеята да има вероучение в училищата?
– Вероучението е хубаво нещо и съм за! Въпросът е да ги научат на важни неща, като да благодарят за хляба на масата, както преди са правели хората. Връзката ни със Създателя е важна, защото днес всичко стана материално и грозно и започна да се изгубва човещината. Аз съм вярваща и се моля. Запалвам си свещ, насочвам мисълта си и знам че тя няма прегради.
– Случвали ли са ти се чудеса?
– Имам една много необикновена случка. Веднъж с майка ми отиваме на гости на сестра ми в Австрия. Тя никога не беше ходила, но внуците и правнуците ѝ са там и реших да я заведа. Настанихме се в един хотел и първите два дена всичко беше нормално. На третата сутрин отидохме в една катедрала и там подминах някаква дебела книга, но после се върнах и видях, че вътре бяха писали испанци, гърци… Тогава аз на чист български написах: „Господи, пази България!“ Същата вечер хотела се запали -страшен пожар! Събудиха ни сирени и си викам – войната почна, а то пожар! Излязох по джапанки, заедно с майка, нищо не успях да взема! Оказа се, че само и единствено ние двете се спасихме от пожара – двете българки и майка ми каза: „Това, което писа вчера и Господ бързо го чу!“ Чудо е, че бяхме единствените спасени! На другия ден се сетих, че ако са изгорели документите, не мога да си тръгна, а имах представление! Помолих една полицайка: „Моля ви, документите ми!“, а тя обеща, че ще провери. Оказа се, че всичко в хотела е изгоряло, само моята стая и на майка запазени!!! После разбрах, че такъв пожар не били виждали никога, даже не им е стигнала водата от езерото да го потушат!
Автор: Светла Йорданова
trud.bg